събота, 31 януари 2015 г.

***


Почти като безмълвие греховно потрепервам.
Поради теб. За теб. Заради вятъра и устните ти,
притихнали в очакване на чудото. По гола съм от всякога,
невъзможно откровена, нецелуната побъркана снежинка.
От сумрака в тебе искам да се скрия. От магията.
От настръхналия неприлично с цвят  във морско синьо поглед ,
криволичещ по контурите ми, в голотата скрити.
Тъмно борсалино схлупил над навъсените вежди ,
хлъзгав низ от раковини в най-намусената утринна крайбрежност,
пеперуденото в мене съживил, с тези няколко минути кратка вечност.
Аз ли те прегръщам, носталгично чужда,
или моя порив, доверчиво влюбен
в своеволието на  две посоки – клади сред лавините?
Всичко  ли ни взе пустинята мое водопадно лято,
непосилно оживяло във бездумен щрих сред писъка разтворен.
Тих контур безмислени разпятия в театъра на сенките.


петък, 30 януари 2015 г.

***

    Колода тишина в спретнатия свят на едно следобедно мълчание.
Уловени думи между разстояния обречени очаквания.
Вик за нежност, разтопен в едно мъгливо, ветровито предизвестие, омагьосано от само себе си, като картина старовремие обвита в патина.
    Съчинявам думи , улавям думи, думите са мигачите от междузвездните галактики, спускат се в съзнанието и образуват мисли. Представление от съзвездия в невидимите светове на подсъзнанието. 
Плетеница завихряне, отражение от световете безмисленост, в който потъва следобеда на една преродена амфибия, или амброзия, медна капка, жертвено животно или каквото там ви хареса, доизмислете ме.
    Потръпвам...Чудото безмълвно те обгръща...По топъл от въздушен океан си ...Дъждовна капка съм, а ти си облак, най-чаканото чудо в моя сън...
Привижда ми се откровение, демонът в мен иска постоянство…
   Устните ти са горещи ,страстни ,тръпнещи, жадуващи....всячески се стремиш да не се издадеш...аромата ти нежно ме прегръща, обливаш ме с топла светлина...
В просъница съзнанието улавя ритъма на словосъчитание от думи, избуяли между облаците като макове..макове ли са..или опиат, наркоза, умопомрачение…
   Гърдите ми Атласките планини ли са или устните ти палят клади по върховете на Галаад?
   Землемория мълви, магьоснико от ледените глетчери, бедрата ми са между твоите, потръпват, сърна ли бях или кошута преди да ме обладаеш диво, уловена в примката на ненаситното желание скрито в слабините ми.
   Екстаза на плачката уловила мъчителя, екстаза на сетивата пронизал междуречието като сътворение.
   Шептиш името ми…глухо , първично, скриптящо, безумно, умираш за себе си погубен повече отколкото си дръзнал да мечтаеш и задоволен като мен, до завършеност в която сме се погубили.
 Кой ни издяла такива? Кому е нужно нашето кратковременно присъствие, бездуховно, похотливо, искащо, любов ли е това, какво е любовта.
 Кладенец в който нашепваме мечтите си,лудост в която крием кутията на Пандора.    Пламенност в която изгаряме…
 Произлезли сме от птиците…Птици ли сме или…подобие на Твореца, сътворил ни досуш като Него...
  Тогава кой е Той?....
  Кажи ми …искам да го опозная, за да разбера себе си…



вторник, 27 януари 2015 г.

***

Не подрани ли.
Или още чувстваш?
Под листите снега до бяло изсветлява.
Поглъщам северни вълни във вихъра.
По тебе побеляла. 
До болка.
Зимно невъзможна.
Снежно ли е в теб? 
Потънал в приспите.
Вихрушка степна. 
Вълните са премръзнало небе.
А аз, аз ставам все по бяла. 
Препращам ти,
от нежност нежно бяла песен.
Звучи премръзнало.
А беше пролет.
Във листи по-зелени от поле,
жадуващо за ягоди във двора. 
Тръгни си.
Ще те преживея.
Живях без теб.
Със тебе ми е тъмно.
Потъвам ли?
Във мене все така леда говори.
Запея ли, ще се взриви простора.




Нереална реалност

Привличат ме вулканите на сенките
тържествено стопяващи се в здрача,
в кандило от космическа небрежност,
като икони, в  безумството на ада оцелели.

Презряната усмивка на глупеца ме гнети,
лишен от слух,  зловредно записукал
сред сламените ниши на полето
безсънно опустели, като хроники безмълвие.

Препускат метеорите във облаци невидими.
Закотвената тишина раздира айсберга на смисъла.
Остават бели нереалните снежинки
в къдриците ми, макове  от звездните предели.




събота, 24 януари 2015 г.

***



Да заглъхна в сенките на стрехите,
призрачна до безпределност,
през мъгливото море да плувам,
на мечтите във прибоя да се спра.

Да изплуват мачтите на кораб,
в будния простор от синева
и разнежено със тебе да потъна,
в шепота на хладната вълна.

Ти притихнал в мене да се вглеждаш,
влюбено вълшебство да редиш,
в мен да се разтварят цветовете,
в тишината да се разтопим.


петък, 23 януари 2015 г.

Петъчното

Депресията раздруса ме във петък,
подобно грип от Занзибар,
на клетъчно ниво ми е проблема
Защото джиесема ми се ...ъъъъ счупи.

Сега ще пия няколко ракийки,
с мезенце тънко-алангле,
а после ще похапна две маслинки,
филийка хляб и яйчено руло.

Добавям още вана с хрян,
целувки с дъх на чесън и легло,
а филма нека да е австралийски
без аборигени , само с коркодил, но нека е от Нил.


четвъртък, 22 януари 2015 г.

***


Миражите в коварната ми страст,
като студени тръпки  в ледените локви,
във сипкавото минало ме връщат
наивно хладните ми длани покорили.

Първичната ми женствена различност
до лудост зъзне в свят измислен,
непроумяла своята първичност.

Ноктюрно ще ми трябва всъщност,
платно и четка,
чаша вино,
отнесен поглед,
постеля без завивки и компромиси,
невидим купол, 
непокръстена роса 
от грешната ми страст на дива нимфа,
щрих отвъд предела,
безпаметно пиян от сласт безумна
чудовищен тайфун,
терзаещ  степното пространство на ума ми.

И близостта ти в тръпкавия залез.
Ръцете ти по крехката извивка на бедрата, очертали сладост.
Смирената въздишка – вопъл от страстта,
сребристо озвучила  сетивата,
омайващия мирис на мъжа,
погубен от най-хищната наслада,
от хаоса белязал две тела,
в пленителния здрач от сини сенки,
оная неочаквана мъгла превърнала ни в нож и цвете.


сряда, 21 януари 2015 г.

***

Не вярвам в мълчаливата любов,
във лабиринта с нишката позната,
в компромисите с вкус на сок,
във чудото на чудесата.

Затова сега съм пълна с музика.
Трептяща аура в параклис,
сред ябълковите пустини на миражите,
опиянена от разкоша на запалените свещи,
загаснали във лириката на площада.
Интимно- артистичната ми същност се разпада,
ще ти призная,
искам да те срещна.
Там някъде сред вятърните мелници,
или в лиричния оттенък на луната,
а може би на ъгъла, край зоната за достъп,
където те очаквам неоткрита.
Поговори със мен към тебе тичам,
във мълчаливата любов удобно скрита.


вторник, 20 януари 2015 г.

***



Облаци, драперия от думи
мост над хоризонтите- илюзии,
две октави разорани айсберги
степен на коварното мълчание.
Симптоматика тревожна. Ритуално дишане.
Спри емоциите ангел мой неистинен.
Искам да те вдишвам възвисен от слабостта ми,
не убивай световете ми, светостта ми не докосвай.
Остави ми оплодената лавина, непорочно обладала сетивата.






понеделник, 19 януари 2015 г.

Неразбираемото ми отива

Страстта заменям с друга дума.
Нека да е похот, просмукана от страстна преизподня.
Тъй вкопчена във утринната прелест на прибоя припявам в умореното страдание.
И по неволя взирам се във хората страстта дано отново да намеря.
Халюцинирам, туй е неизбежно, поръчала за себе си светлинно шоу.
Така безсмъртното ми странстване съзира една непреходна вселена.
Наричам я Вълшебство. Там се крия.
Кутийката със мигове захвърлям в прилива.
Очи затварям и копнея.
За теб. За моята градина. За къщата с лехи от цветно лято,
за пролетните листи и магията
заключена зад целомъдрена фасада.
Страстта е като арогантност, заменям я за бучка захар.
Нахлупвам сламената шапка и вибрирам, черешов цвят и глътка неизбежност.
Неразбираемото ми отива, затова ще се превърна в Нежност.


неделя, 18 януари 2015 г.

***

Има нощи 
и нощи 
и нощи
няма повей
ни диви кокичета
вишните зъзнат
очаквайки  нищото
полека
отвътре замръзвам,
а зимните сови на звездите очите превързват,
отражение лунно топли дъха им,
в чаша чай и въздишка пресипнала
вечността ми намига пияна до втръсване.
Има нощи по тъмни от кладенец,
мъдростта ме спохожда по прашна от сбъдване.
Часовникът трака разбит от очакване.
Поставям във чая си захар и съмва се.




Етюд

Морето сенки няма, 
разтопен шоколад със вкус на вятър,
припалвам го на залеза в огнивото,
така се чувствам страшно млада.

Светът е сбъркан, цвят отровен,
нюанс на сивото във черна  гама,
обвивам го в мъгла и търся времето
в октавите на тишината помъдряла.

И ми е крехко празното пространство
достигнало до прага на нозете ми,
преди да се възторгна от живота,
превърнал ме в етюд на синьото.

В дъха ти ще се скрия, в паузите- клоуни,
кристални като сенките на мидите.
И влюбена ще те очаквам нощем,
прегърнала  камбаните на дните си.




събота, 17 януари 2015 г.

Ckитница

Невидимото смътно изсветлява,
горчилката превръщам в младо вино,
скитницата в мен е побеляла,
пристъпила пределите на времето.

От тялото ми, тяло - раковина,
сезоните отпиват страсти изтерзани,
копнежа на дванадесет планети,
в космическия полет преродени.

Ти дъхав лабиринт от зной и лято,
единствено подвластен на сърцето,
искри при залеза на бяла младост,
в пожара на тревите полудели.




четвъртък, 15 януари 2015 г.

***

Да отвориш вратата, да послушаш тишината, да помълчиш в присъствието на сетивата си.
Това не са спомени сбирани в кибритена кутийка, това е осезаемото присъствие на прекосените разстояния споделеност. Мълчанието е срещата ми с действителността. От толкова думи съзнанието изпепелява мислите. Оставам тук за дълго. Безшумното единение с въпросите, които ме преследват избледнява. Пълня чашата си с очакване и продължавам, заключена в премълчаната си истина.
Не търся обяснение, не се преструвам, безшумно потъвам в кротостта на мига…


сряда, 14 януари 2015 г.

***

-Кой сте вие?
-Аз съм Оз.
-Мислех че Оз е красива жена!
-А аз че е огромна глава!
-А аз че е огнено кълбо!
-Шшшт! Всички грешите. Това беше измама.
-Измама? Не сте ли вие Великият вълшебник?
-Шшшт! Тихо, мило дете, може някой да чуе! Всички ме мислят за велик вълшебник.
-Нима не сте?
-Не. Аз съм обикновен човек.
-О, не! Вие сте нещо повече. Вие стe мошеник!
-Точно така, аз съм мошеник.
- Но Анна е вълшебник, разказвач на приказки!

от нета


вторник, 13 януари 2015 г.

С Анна на шията

„Значи сега имате три Ани: една на петлицата, две на шията“.


"Анна на шее"
 Антон Павлович Чехов




По Чехов не,
....
гърдите ми закичвай с устни,
оставай ме без дъх,
без име ме оставяй,
усещам те във белите си мигове,
прозрачна като съвършенство.
Вкусвай ме безумна до тръпчивост,
изящна като мрак преди разсъмване,
във кошница от сребърни бездумия,
греховно натежала,
до коштунство.
Ще бъда тайнство,
сбъднато предчувствие,
пречистено във твоите обятия,
по устните ми ще рисуваш чувственост,
ще ме превръщаш в глътка от наслада.

По Чехов не,
безумието ми изпивай,
пий моя разлив в твоето безумие,
извивките на бухналите лотоси целувай,
заключени във копнежа на сърцето.




понеделник, 12 януари 2015 г.

Безпорядък


Театър сред схлупени улици,
прозорци - пулсиращи вени,
зад ъгъла празна бутилка и цвете,
питам се кой ще запомни лицето ми.

След толкова празно 
на празното в празното,
мъгли изтънели от крясъци,
пътувам в погрешна посока,
а сенките ръцете ми топлят
с ефекта от думите.


Песничка за лятото

Ничии стъпки в зеленото лунно на мрака,
по моите устни горещи оставят следата позната,
щастливи светулки, разцъфнали трепети шумни,
по мокрия пясък в прозрачния свят на съня ми.

Брега на мечтите замрял сред тополите бели,
в рисунък от облаци вятърни в утрото лятно узрели,
сред тях полунощник от друга планета разлистена,
омайва покоя на пристана скрит във олтар от черупки.

Оттатък звездите, почти във прибоя притулен,
в косите ми вплита сребристата тленност на зноя.
И нишка търкулва от песенни есенни трели,
във ритъм с вълните, целунали снежния  повей на юли.


неделя, 11 януари 2015 г.

Песента на песните

„ Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си;
  Очите ти под булото са като гълъбови;
  Косите ти са като стадо кози
  Налягали по Галаадската планина;”

Песен на песните 

Пясъчно благоухание, облак сред нивята
роза Саронова в облаци от злато...

Обичам всяка капчица от дъжда ти .....
Всяка една капчица в която сме,  се превърна в бисер...
Ние сме богати сърце мое...
Обичам те..
Помня всеки миг с теб , всяка твоя дума, всеки твой стон ..
всичко твое съм погълнала и го нося в себе си.....

Ти си в мен ...
нося те в душата си..,
нося те в мислите си...
и ще си с мен докато престана да дишам...





събота, 10 януари 2015 г.

***

Не е илюзия страхът.
Задъхва се душата
като куршум в самотността-
фантастика позната.

А миналото е бетон,
гранитен къс награда
превърнал във огромен стон
дъжда и листопада.

Нормалност няма във света.
И всички полудяхме.
Загубени в  идентичността
на кратките забрави.

А всъщност трябва ни едно,
любов и осъзнатост,
без дестилираното зло
без знак и получател.




петък, 9 януари 2015 г.

Selfie

Свръх чувствителност
две нишки от коприна
сарказъм татуирано напудрен.
Липсват няколко бисквити на разсъмване,
а текилата отдавна е изпита
Жана Д’Арк превръща се в Лолита
две сърца в метаморфоза скрита...


четвъртък, 8 януари 2015 г.

***

Девет стъпки след възтъмните фантазии
платноходките просъниците търсят,
тичам след милувките на птиците
побеляла от платна и милосърдие.
Разтреперан лед  и впряг от хищни думи,
кой снега разтопи помежду ни,
кой звезди във сребърно рисува,
болката от раните ни кой ще излекува?
Недописан повик с пръсти от копнежи,
пъзел от картината с дъх на безнадежност.


***

Мълчаливо, до лудост 
те вплитам в съдбата. 
Аз съм бездна
ти мрак си,
бездомник от пристана.
Раковина
 от моите сънища цветни,
препрочитам те
сричко забравена.
Изморена 
от толкова есенни пристани
вятър северен в руслото мидено,
сенки празни вградил
в тишината на вихъра,
в най-лудешкия порив на зимата.
И се топля в безсъници,
като празно пространство,
плаче нежност във устните
натежали от мигове.
Ти пътеко пребродена
мое лято измислено
нарисувай ми кръст
и омайвай ме с истини.






сряда, 7 януари 2015 г.

***


Нощта смирено коленичи. Полунощна.
Звездите са като къпини. Мълчаливи.
Пеят чудеса раздиплени. Мислите.
Чувствата ми са мънистено недомислие.
Не целувай лунните ми очертания,
виж гърдите ми.
Сливат се със тъмнината. Неизмислени.
Пеперудите усещаш ли? Разсъблечени.
Как на теб се вричат и изгарят ме.
Изтънява междуречието на думите.
Плахо галя устните ти.  Влюбено.


Писмо

Най-прекрасното чувство на света - да си влюбен!
Събира всичко на едно място ... щастието, настроението и всичко
от което имаш нужда, за да се почувстваш жив! 
ОБИЧАМ ТЕ ...толкова много те обичам!
Всичко, което правиш или казваш ...всичко свързано с теб!
Обичам очите ти, обичам устните ти ...обожавам те! 
 Всяка сутрин се събуждам с мисълта за теб,
а вечер си лягам с усмивката ти, която не излиза от съзнанието и
мислите ми ... липсваш ми от момента, в който се изгубиш от погледа ми.
Обичам те, а нима има нещо по-прекрасно от любовта? 
Обичам гъдела в корема си, когато си с мен.
 Обичам дори всяка секунда когато съм до теб и слушам гласа ти ... 
светът сякаш е друг - никой не съществува за мен освен теб!
Няма нищо, което да искам  да обичам повече от теб!
Обичам те повече от целия свят и още толкова!
Просто поглеждам в дълбоките ти очи и там откривам себе си и своето щастие!...





понеделник, 5 януари 2015 г.

***

Изричам те във повея на вятъра,
ти моя приказна звезда,
напомняш ми за прасковите в двора
безмълвно оживели под снега.
Напомняш ми за облачните вихри,
картини в пясъчна мъгла,
в проблясъците с цвят на изумруди
в алеите на чистата душа.
Напомняш ми за пролетна поема,
с черешов цвят във моята коса,
когато ме превръщаш в морска фея,
родена във безумната мечта.
Сега съм ничия. А искам да съм твоя,
снежинков смях разтопен от любов.
И моля се да оживея, 
до следващия звезден ледоход.
Да бъда топла в нощите със тебе.
Да те целувам в сънените ти утра.
Да те превръщам в приказка любими
и да те сбъдвам нежно във съня.


неделя, 4 януари 2015 г.

***

Всеки миг разстояние потъва в дъха ми,
прегръщам те силно теб, мое дихание.
Звездите потъват в взрива на сърцето,
преди да се слее  земята с небето.

Тогава се случвам по силна от себе си.
И бликам в кристала на бели комети.
Превръщам се в бездна, а ти си магия,
жарава от блясък, соната щастлива.

Докато сънувам целувай очите ми.
Русалка съм нощем, а денем стихия.
И трябва ми слънце в което да светя,
преди да се върна на твойта планета.


събота, 3 януари 2015 г.

***

Не вплитай във косите ми лъчи,
огньове сякаш палиш със дъха си.
Момчето в теб смутено гали
невинно разцъфтелите ми устни.

Милувките ти с  лъх от теменуги
във снежните поляни разцъфтяват.
Магични ледоходи шал плетат
на северните ветрове в мъглите цветни.

И полуздрача крие се в снега,
а устните ни са вълшебство.
Възбудата е майка на греха
открадната във миг на съвършенство.


петък, 2 януари 2015 г.

Разказвай ми

Разказвай ми за тъмните прозорци,
за водоскоците от сняг,
за белите лалета по стъклата
целунати от сипкавия мрак.
Кристалите от нарциси прилунни,
по истински на звездна светлина
превърнали съня ни във зеница
на тая непрогледна тишина.
Разказвай ми, в косите ми е лято,
а топлите ти устни са роса
искриш като пенливо морско злато,
във амфора трептяща от нега.
В нощта те имам. Морна. Сребролика.
Рисувам с устни лунна светлина.
Клепачите ми са така изкусно диви,
докосват пламналите чувствени места.
Разказвай ми. Ще се прераждам в тебе,
със стон и вик сред бяла тишина,
прозореца от радост ще засвети
от танца ни след края на нощта.





четвъртък, 1 януари 2015 г.

Новогодишно

Защо ли ме повика мое зимно новолуние...
В разрошените гриви на косите 
снеговете крият ветрове,
далечни са светлинните комети
в трасета на нашите мечти.
Вълните тази нощ говориха за тебе,
вълнуващата песен на солта
от бисерните капки снеговете
разтапяха вълшебна синева.
Превръщам се в сияние , защо не питай
под  звездопадите въздиша вечността,
в гръдта ми блясвя бяло цвете
дарено от безименната Тишина.