Във сънения шепот ще те скрия,
във звездното мълчание на моите безумства,
в пустинното пропукване на залеза,
във който слънцето по устните ни тича.
Ще бъда мимолетна и безпаметна,
в сумрака от клокочеща магия,
ще те примамя като южен вятър,
във сянката на който ще се скрия.
Тъгата ще отмива
смелостта ми,
а стъпките ни ручеите- метличини,
ръката ти ще гали любовта ми,
събрала в шепа цвят от бели вишни.