Пред взора ми Голгота възсиява,
издигнат кръст Господен ме зове,
нашепва Божии слова небето
белязано от мойте грехове.
Звънти кристален глас, неземен.
Духът през мене вихрено тече.
Сърцето ми е като лъч самотен,
изригнал огнен, накипял вулкан,
забликал пламъци от лава,
разсичащ като огнен меч.
Сърцето ми е неспокойна птица
положена в Господните ръце,
да можеше без ропот
да приеме
покварата на пътя си
трънлив
в пустинята безводна на света…
….
Господното лице видях с духа си.
Каква велика чистота!
Любов е неговата тайна!
Съдбовен кръст е
славата Му в небеса!
Една безкрайна радост ме обзема,
небето в миг не е така далеч.
И ето ме в Духа Господен скрита…
Една сълза…
Един копнеж…
Да можех Боже най- смирено,
да бъда все до теб!
Уви…
Като река дълбока, мътна
понякога живота ми тече,
повличат ме водите сиви,
към мои неизбродни светове.
И в тези мигове,
така безумно тъжни,
аз съм изгубена,
аз съм изгубена,
за себе си поне…
Но ето, ти отново ме намираш!
О, мое огнено небе!
О, моя радост, моя сила!
Страдание което ме зове.
Във тебе Боже мой се
крия,
полагам трепетно ръце,
на раните, които аз прободох
на раните, които аз прободох
ранявайки любящото сърце.
Пресветли Боже, изчисти ме,
не искам вечно да скърбя,
на мъдрост моля, научи ме,
че мойта мъдрост оглупя.
Владико свети, осияй ме,
води ме в Твоето небе,
смири тез мои луди хали,
смири бунтовното сърце.