вторник, 30 април 2013 г.

Голгота


Пред  взора ми  Голгота възсиява,
издигнат кръст Господен ме зове,
нашепва Божии слова небето
белязано  от мойте грехове.
Звънти кристален глас, неземен.
Духът през мене вихрено тече.
Сърцето ми е като лъч самотен,
изригнал огнен, накипял вулкан,
забликал  пламъци от лава,
разсичащ като огнен меч.
Сърцето ми е неспокойна птица
положена в Господните ръце,
да  можеше без ропот да приеме
покварата на пътя си трънлив
в пустинята безводна на света…
….
Господното лице видях с духа си.
Каква велика чистота!
Любов е неговата тайна!
Съдбовен кръст е славата Му в небеса!
Една безкрайна радост ме обзема,
небето в миг не е така далеч.
И ето ме в Духа Господен скрита…
Една сълза…
Един копнеж…
Да можех Боже най- смирено,
да бъда все до теб!
Уви…
Като река дълбока, мътна
понякога живота ми тече,
повличат ме водите сиви,
към мои неизбродни светове.
И в тези мигове,
така безумно тъжни,
аз съм изгубена,
за себе си поне…

Но ето, ти отново ме намираш!
О,  мое огнено небе!
О, моя радост, моя сила!
Страдание което ме зове.
Във тебе Боже мой  се крия,
полагам трепетно ръце,
на раните, които  аз прободох
ранявайки любящото сърце.

Пресветли Боже, изчисти ме,
не искам вечно да скърбя,
на мъдрост  моля, научи ме,
че мойта мъдрост оглупя.
Владико свети, осияй ме,
води ме в Твоето небе,
смири тез мои луди хали,
смири бунтовното сърце.


понеделник, 29 април 2013 г.

Ще замълча



Когато трепета замръзне
в зоната на здрача,
смугла вечерта чертае
полусенки на забрава.
Завладява ме копнежа
по ръцете ти,
тревожно в мен
гласа ти  оживява.
Запомняй ме такава,
мъглоока,
беломраморна,
поела болката
на хиляди столетия,
в които
несътворена  с тебе съм живяла.
Безименна,
като съзвездие
погълнато от черна дупка да остана,
огнище,
топлило душата ти,
светулка в мрака!
Фалшиво ли е зрънцето надежда,
което във гърдите ти посях?
Нима лъжа е ласката ми нежна,
с която болката ти приласках?
Сега за теб съм образ невъзможен,
обвит във паяжина от лъжа.
Любовният ти блян за мен е спомен,
оплетен в суетата на мъжа.
Ще замълча, 
разделите са неизбежни,
така ще  се върти света,
приемам твоите плесници като капки,
безсилен дъжд,
поел от плесента на времето,
изгубено преди да падне мрака,
във който
приказката ни съдбовно се стопи…


Русалска неделя



А хаоса във сянката се криеше.
Не бе кошмар, хихикаше злокобно.
Във място пусто и безводно.
Роден във скорпионски дом навръх  Русаля.

Така съдбата пожела,
 притисна ни като в хербарий.
И сплетохме венци от люляци след това
от мъка да не полудеем…

И сенките ни в хаоса изчезнаха,
такива бели, пеперудени,
далече в пустошта изгубени,
със устни горестно напукани.

Измолени желания нашепнати,
сълзи от блян, дъждовно приросили,
пътеките ухаещи на дните ни,
в които търсещо докосвахме душите си..

Във времето на скорпионите, които ни убиваха….


четвъртък, 18 април 2013 г.

Ела да пробием небето

Хайде ела да пробием небето!
Нека се сипят зари!
Не оставай самотен насред полето,
ръжта тук не цъфти, не рои.
Погледни ме в очите,
огромни вселени,
все за теб, все до теб, все във теб!
Озарявам душите на всички ранени,
само ти ме посрещаш със щик!
Наведи знамената извезани с ярост,
усмихни се на моето живо небе!
Със милувка ще пея за теб…от Небето,
Усмихни се, усмихни се…любими!

Усмихни се и ти!


неделя, 14 април 2013 г.

Балада за миналото бъдеще



Възкръсна старата череша тая нощ,
изправи изкорубено стебло,
въздъхна сладостно унесена от спомени,
неумолимо зашептя насред полето,
потънала в уханни ветрове.
Съдбовно затрептя като в олтар,
запя молитвено в дъжда неземен,
прегърна с клоните си вечността,
обсипана със пролетни икони.
Такава сребърна феерия,
от ням възторг и лунен прах,
в незримите космически селения,
белязана със пролетният знак.
Прегърна ме жадувано разтворена,
изля в душата ми сълза,
беляза ме с бленувана хармония,
безпаметно потънала в съня.
А после залудува във нощта,
понесена от облаците чудни,
целуна дъхавият стон на любовта,
заключена във  устните ти,
все по мене луди.
И заигра като в магия по тялото ми
трепета ти жив,
в очите ти загуби се безкрая,
стихийно обладал изреченият миг,
проникнал в мен със порива на ангел.
Летях над райските полета,
преди да се родя, любов аз бях,
прелитайки до края на земята,
уханна стълба към небето ти открих.
А после като нежен полъх,
понесох бели цветове,
закичих ги във твоя порив,
прегърнах преродени светове.
Постеля ти постлах  под старата череша,
градината утихнала замря.
И чудото отново заговори,
открило тайната на тая красота.
Усмихнах се сред бурята,
невинно сътворена
от ласката на твоите ръце,
във бяло се облякох,
цвят от цветовете
приведена над твоето лице…
.....
За да те срещна във дъждовна нощ,
във бялото безлуние на устните ти, впити в мен,
и диво да запискат чайките,
вълните морски да ни скрият от нощта,
а там, във бялото на моята душа,
една череша ще остане разцъфтяла.
И нежен цвят ще рони във дъжда,
от милостта на твоите горещи длани!
....
Не беше цвят, целуваха ме смело
задъханите устни на звездното момче.






сряда, 10 април 2013 г.

Дъждовна импресия



Измислих ти име, дъждовна илюзия,
проникнала сънно в ръмящият ден,
отмерени капки в стаената вечност,
премерен акорд от разбито сърце.
Какво да ти кажа? Не, не, не умирам!
Потънах в мечтите, потръпнах от хлад.
Поспрях се отново на нашата гара,
удобно притулена в  разпиленият мрак.
Целунах очите ти, в рамка разпънати,
погълнах те  с тъмният плам на жена.
Дъждецът смутено потропа на покрива,
с невинният тон на безгрижно дете
и после игриво се гмурна във облака,
измоли ни още безлунно небе.
И вик озари ни,
заплиска с дъжда,
и морен се люшна в дъха ни,
разля се отгоре ни с плаха тъга,
стихийно възторгнат и шумен.
Така зарисува по нас заръмял,
изписа в сърцата ни спомен,
превърна ни в шепа поройна дъга,
а после…отплува самотен.


неделя, 7 април 2013 г.

Хляб по Водите


Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!

Мъгла и хляб, шепа обич
залутан непотърсен ден,
прашасал къшей свобода
и милостиня подарена.
Забързан стих и порив уморен,
мечтите бягат непознати
и пуст, пустинен е брега
далеч от ярките комети.
В мъгли потъва Авалон
самотен остров сред блатата
и се подрежда без синхрон
раздърпаната делнична фасада.
Поглеждам твоето лице,
така открито  в пущинака
усмихвам ти се от сърце,
ти пътник си сред небесата.
Ще те прегърна мъглооока,
ще те въздъхна и теша,
ще те докосна във съня ти,
Хляб, Хляб ще ти даря.
Пристъпвайки във райските палати
самотно сбъднат, окрилен,
ще изгориш във любовта си
но ще останеш вечно в мен.






събота, 6 април 2013 г.

Хроника за флейта и оркестър


Най- щедро отдадена литвам към теб,
мой демон самотен,  прероден в светлината,
мрачна сянка загърбила сивия ден,
трепет мой оживял в полумрака.

Как жадувах за пролет, за бели цветя
потопени в сълзите на ангел,
все се скитах  и търсех пресушена вода,
извор дъхав неземно разтворен.

Вятър южен с криле от възторзи,
вейна цветен,  зелена мечта,
приютил  във молитва душите любящи,
сбрал в  очите отворени небеса безконечни.

Звън от цъфнал оркестър сто възторга събрал
се катурна в сияйната утрин.
И разтопи снега лъкатушно запя,
заприлича на пламнало цвете.

Затрептях като  флейта, запламтях като лъч,
съживих сетивата , невъзможно изтлели.
И в лазур се превърнах, във кипяща вълна,
огласила простора със песен без думи…






петък, 5 април 2013 г.

Опаколикна


Игриво поточе клокочи в гората,
пенлива пътека край него се рей,
приканва те нимфа красива в шубрака,
приказен фавн копнежно немей.
Опасна игра, звън на конски копита,
приведена клонка от дива върба
сред  тая картина  във сласти обвита,
поклаща се  нежно, безплътно игриво
моята смутна, безпътна душа.
Така обозрима и опаколикна
душа на скиталец в два образа сбран,
на тънка девица от песен пригласна,
на страшен злодей от лъжовна игра.
А вътре във  в сърцето ми шепотни извори,
танцувам най - старата детска   мечта,
и смее се в мен непрелистена ласка
света запрегръщала в белия ден.