***

Изтича между пръстите ми вечер
разплакана весталка в късен час,
с коси виолетови от прегоряла есен,
на воля скитаща сред лавандулови поля.
Очите лунни крият ветровете,
във тях вселените се раждат,
умират звездни световете
в пустиня от угаснали миражи.
Във маракотова болидна бездна
проблясва неродената мечта
полита над пътеката позната,
потърсила в нивята любовта
И морните вълни на сто морета ,
със грохот се разбиват на брега.
мълчание обгръща световете
сияещи в лазурна синева...
Мъглата полудява от възторга 
на житни класове с босилков дъх,
там моят сън пронизва вековете
застинали в небрежен сън..
Очакването свърши,чувам песен
светулкови са тия небеса,
ако си сън бъди донесен. 
от ангели със пърхащи крила..
Така в нощта ще те превърне в песен,
абсурда ще догоня след съня...

***

В бездумието има смисъл скрит,

там нощните безумства оживяват,

политат над потайни светове

населени със луднали вълшебства.

Така живея в омагьосан свят,

бездумна със коси от черно злато

и моето сърце е кръстопът,

във който се събират небесата.

Написах ти поема от душа,

там любовта ми скрита е във тебе

и тихо галопирам  морна през дъжда,

извезала снежинки във полето.

Не ме оставяй никога сама,

ти топъл повей от безкрило лято,

зазидана е моята душа

в замръзналите есенни стърнища.

Възсядам  своя звезден вихрогон,

политам пак по- лунна от въздишка

бъди ми стряха - раждащ ветрове

във твоя пристан искам да поседна.