четвъртък, 28 септември 2017 г.

***

От толкова любов те разболях.
Отиде си. Не мога да те върна.
Вратата не затворих. Не посмях.
под прага някаква змия изсъска.
Навън вали, а тъй ми се говори,
прозореца трепти като сълза,
паветата отвъд  пропукват,
дали от страх, или от самота.
Припявам с глас във смях застинал,
от толкова тъга  простора онемя,
пътеката побърза да се скрие
във немия заслон на вечерта.
Тъй участта ми на безкрила мравка,
отряза пеперудени мечти
огромна тишина в пано от мрамор,
озъбена във мен се впи.
И никой не видя как странно,
превръщам се във стълб от пясък,
как любовта със огън да затрия
рискувайки да се побъркам...





***

Момичето дойде и каза не,
лиричното потъна във мъглата,
напуснатия пристан опустя,
случайности притискаха душата...

Отвъд алеята на нечии очи,
канелени устните палят огньове,
попиваха вятър, разлистен копнеж,
отричайки себе си недопити останаха.

Нагарчащо "не" сред тревите от скреж,
във есенен порив очаквам спасение,
сърцето взриви се, пропукана вещ,
свръхнова родила последните кестени...

Момичето дойде и каза не,
увехнали цветя от прости истини,
в соления залез потънах без теб,
научих се да чакам изгрева...






вторник, 26 септември 2017 г.

Жажда

Измислям си слънца,
очи дъждовни,
поникнали в измислени нивя,
от злато самородно заблестели,
нанизани на моята снага...
Поникналото слънце бе игриво,
кошута нежна с плаха гръд,
вълшебство бе,
безумно диво,
да те целувам жадна
в мокър дъжд...
По гола от звезда блещукам тука,
във ново тяло,
ангел прероден
космическа милувка,
вятър лунен,
в букет от есенен цветец...




Причастие


Зашумя фейсбука,
просмукан от тотална скука,
повдигна си нивото и успя,
да всмукне океанска пустота...

А беше сайт за сходни интереси,
споделяни албуми, новини,
кулинария със локумени финеси
и поетично вълнести вълни...

Дали защото по кебабчета си падам,
през ден се влюбва някой в мен,
приличам на олтар от който капе,
греховно непотребен патрахил...

Огледах своята осанка избледняла,
от романтично адов период,
прекръстих се и ето ме отново,
пречистена от огън и от дим...


вторник, 19 септември 2017 г.

***

Обичам да слушам водата,
не е като 500 милиона звънчета,
потайна е,
разказва притчи за удавници,
притегля капките роса на изгрева,
росни кладенци извират от бездни,
вливат се във мен,
протичат,
ограбват плодоносната почва,
превръщат стъпките в пясък,
наноси влачат,
причестена усмирявам себе си,
искам да изпия до край
небесните очи,
за да се превърна в русалка...


Вечерна капела с Микеланджело

Дали незнайното е знайно,
невидимото в тайните се крие,
необяснимото се обяснява,
в неуловимо тъмни рими...

Приличам на рисуван акварел,
на нощна струя есенна фантазия,
летя към скитащи зари,
очаквайки необяснимо чудо...

Шептя в опаловият храм,
опитомила две лисици,
една за мен, една за теб,
затворени във сиви миди...

Танцуваща потъвам в мрака,
раздумвам пясъчни коали,
приличам на абориген,
превърнал се в Микеланджело...


петък, 15 септември 2017 г.

***

Потапяне в мрака,
пайети празнуват,
възкресение
нямам бряг...
корали плуват в очите...
твоята музика тихо шепти...


***

Не, няма да играем,
ще се сражаваме,
в тъмното,
с устни,
докосване,
унищожително
търсещи
наслада...


сряда, 13 септември 2017 г.

***

До седем се научих да броя,
седмицата направи ме небесна,
затуй до днес пребродих вечността,
в която се живее безконечно...

Родена от последен вой на три планети,
със явен признак на живот,
разковниче потърсих в битието,
на тих басейн, във който..почернях...


стих сътворен в момент
 на поетично неравновесие...


***

Не ме смразявай, аз съм лято
магическо видение във свят трифазен,
съпротивление от мимолетни страсти,
присъствие, наелектризирано от гибели опасни...

Не ми възпявай електрическото тяло,
нито симетрията между две бедра,
възпявай електричните светулки,
във волтова дъга събрали любовта...

Геометричното доказвай с уравнение,
измервай ме с пергели от целувки,
дори написах днес стихотворение,
възпявайки магичното в дъжда...:)


Алпийска изповед

Там няма язовир,
нито поточе,
вълшебен извор не клокочи,
насред алпийските сокаци,
басейно ме споходи здрача.

Потърсих с поглед тоалетна,
светкавица внезапно светна,
тиролски изглед с цвят зелен,
но без джуджета и елен.
Водата синкаво небесна,
за тялото ми най-чудесна,
в басейн алпийски с цвят любим,
като брилянтен балдахин.
Ще си поръчам метакса,
а после вино от Кордова,
ще си доказвам теорема,
че във Европа съм родена...



Равновесие

Есен моя със дъх на смокини,
топли късчета лятна любов,
ням контур колебливо изписан,
в мълчаливият обеден сън.

Шепнешком те обливам с очакване,
доверчиво те галя с ръка,
ти си моето тихо пробуждане,
топъл повей, внезапен импулс.

Пеперуди в прозрачното пърхат,
вдъхвам твоят абсурден парфюм,
изуменото лято побърквам,
тихомълком превръщам се в звън...


четвъртък, 7 септември 2017 г.

***


Живея в приливите,
нощна съм,
безименна,
палитра от вълни,
сиви миди танцуващи есенно,
топъл прилив за теб,
но без мен...

Не сънувай ме моя измислице,
жълтеникави стъпки редя,
от раздумки попивам безвремие,
топъл порив за теб,
но без мен...