***

Ти моя жажда за живот

със дъх на пролет,

пленявай се от тази красота

наследница на дълговечни рими

във слънчевата памет деня.

На бой със времето не се обричай,

безпаметното в тайна заключи,

мечтите ти прииждат озарени,

от приказно невидими лъчи.

Желанията даряват словеса

на толкова невидими творения,

но ти поете откровение търси

в светлика плах на нечии очи...

***

Душата запламтя заоблачена,

луната включи фазов ток.

Подарък звезден от небето,

в което непростена изгорях.

Коравото сърце бодли наостри,

разсипано от разпилени дни,

припламват там недели раздвоени,

потънали във моите лъжи.

Човешкото във мен догаря,

небесното припява в хор,

коравото му дъно се разтвори,

във тънкорогия вселенски пир.

Трябва да е било любов

По време на холера-не,

любов по време на корона,

едни такива брегове,

натъпкани с безлики хора.

Една целувка ми дари,

да те усетя пак пулсиращ,

и мътните ме взели - ветрове,

да те прегърна с порива предишен.

Мъгливо заскрежените души,

във примката на своятата уплаха,

мижат с отворени очи,

заровили сърцата си във мрака...