Ти мое тихо възвисение,
сред урни от прашасяли компромиси,
почивай най-смирено в бурни дни,
преиначавай своята измислена трагичност,
преди да я превърнеш в смисъл.
Ненадявай се,
коленичи пред изгрева и чакай.
Възкресение.
Във нощите на Господ говори,
отдай му слава,
преклони глава,
във кротко агне превърни се,
далеч от всяка суета.
Ония златни житни
мисли
прелитат като птици в есента,
очакването вече намирисва
като мухлясал къшей празнота...