понеделник, 21 ноември 2016 г.

***

Чаша вино,
две глътки наслада,
две думи които очаквам,
две сенки във няколко спомена,
два пътя за мен непознати...

Въздиша пространството,
шепот отпивам
в до болка познатата стая...


петък, 11 ноември 2016 г.

***

Ти мое тихо възвисение,
сред урни от прашасяли компромиси,
почивай най-смирено в бурни дни,
преиначавай своята измислена трагичност,
преди да я превърнеш в смисъл.

Ненадявай се,
коленичи пред изгрева и чакай.
Възкресение.
Във нощите на Господ  говори,
отдай му слава,
преклони глава,
във кротко агне превърни се,
далеч от всяка суета.

Ония златни житни мисли
прелитат като птици в есента,
очакването вече намирисва
като мухлясал къшей празнота...




събота, 5 ноември 2016 г.

***


Някъде по обяд очи отварям,
сърцето умълчава се,
няма часовник,
само птици от сънищата,
крясъци отминали,
сиви врабци с изтерзани крилца,
крачещи меланхолии пълни със знание,
някакво разковниче паднало от златен храм,
имам и сърце,
скрито в някакво махало от часовник...

Защо така красиво е морето,
защо не съм море,
да изхвърля отпадъците на брега,
преди да разруша скалите на моето недоволство...