***

Знам...

бях сянка там

в тъмното...

крива каменна уличка

ухаеща на кестени бях,

босоного лято

с плуващи ангели

в пастели от синьо море...

оживели каменни стели блуждаят

някак реалистично прикачени

в нарисувания пейзаж на скритото Аз,

порозовяло от неудобство

в смешния опит

да се извиси над нищото...

ще помечтая за твоя Луна парк

оня с латерните, с балоните

навит на вретено край моето море..

*

Ще се отдръпна тихо, тихо....

После, ще се откажа от всичко

и ще приличам на мак...

Житен..

Не целунат...

Син ..

Почервенял от неудобство..

ех..Лу...

***

понякога морето потъмнява

прилича на порастнало момче

и съненият пристан оживява

подгонен от безумни ветрове...

понякога се крия в дълбините

почувствала внезапната тревога

на рачешкия прилив в плитчините

загубил вярната посока...

понякога във повея на юли

в отнесените стъпки на капризите

докосвам нечие доверие

изпивам спомена и...чакам дъждовете...

лежерна връвчица

някъде по това време..

***

думички

бих те обичала бездумен

пълен с простотата на утрото

зареден с блясъка на росата

светлеещ в моите мигове

безпътен и мъдър като росата

обгърнал ме с мисъл и длани

бих те обичала простичко

свела глава над твоите мъжки желания...

***

може би

приличам на лилава мъгла

пълна с измислици

може би

врабчова песен съм

в бяла ленена одежда

многоточие в ранен час

натежало от вълшебности

може би...

лъчезарие съм

в невидимите очи на облаците

блуждаещ етюд

за малък разказ...

***

Дошла съм,

да се нарисувам,

да не ме мечтаеш,

да съм истинска,

като дъжд,

който ще ме отмие,

или отведе..

Искам само да ме видиш,

за да ме запомниш ...

***

Тъгата е съчетаване..

Душата е тъга..

Едното прегръща другото

Блуждая между тъмно-светло

и намирам само себе си

Танц със затворени очи

Без стъпки

Без длани

Без някой да говори

Познавам всичките предмети

в стаята попила нечие присъствие

и ce кондензирам -

няколко прохождащи пътеки

в окото на прозореца...

***

с благодарност към

Boris Marholev

ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА ЛЯТО

(пред прозореца в дъждовен ден)

Изгаряща за топлина и ласка,

тя с нокти дращеше стъклото...

Но лятото под ледената маска

си бе прикрило естеството...

Чаровна във наивната си младост,

тя с пръсти милваше го нежно...

А капките се стичаха без жалост...

И сякаш плачеше копнежно...

А аз отвън стоях, прикрит зад орех,

премръзнал гледах тази кротост...

Със демона в душата си се борех

и с огнената му жестокост...