понеделник, 30 октомври 2017 г.

***

Песен на песните 2:15

Хванете ни лисиците,
Малките лисици, които погубват лозята;
Защото лозята ни цъфтят.

Лунатични мои
превъплъщения,
несбъднато целунали,
покрийте моите илюзии,
в деня на есенното равноденствие,
предвкусвам необяздени мъже,
притихнали във своята стихийност,
посоката е адово море,
край недомисления кей на чувствата.
Задъхвам се в червената луна
порочността не ми е чужда,
въздъхвам , пак мозайка ще редя,
замлъкнала във самота ненужна..
Рисуваш по лицето ми звезди,
целувки дъхави със вкус на вино,
оставам крехка, толкова лъжи,
потопена във тях замръзвам...
Разказвайки мълча, ранени чувства,
не може вечно да боли,
взривена от пулсиращи целувки,
сред монотонни тишини...
Неизговореното
споделих със лисиците,
в нощта на черните води,
намерих ги в лозята,
насред главините,
сред гроздове тежки,
в кехлибарен сок
намират утешения човешки,
простили и вина и грях...



***

Събирай шарени дъги
загледан в тишината празна,
когато замълчиш поспри,
не разпилявай светлите ми чувства,
постой до мен,
разливам любовта,
във цветни думи с вкус на вишня,
докоснеш ли ме,
ще заспя, гореща като черна дупка.
Смутиш ли се, ще ти простя,
Безумие е другото ми име,
от обич ще отключа Вечността,
в лилавото съзвучие от устни...


вторник, 17 октомври 2017 г.

Наслоение

Грамада дишащи измислици,
затоплят светлини от сенки,
мушкато във перцето,
крило на свинкс,
въздишки крехки,
стари дрешки,
от летопис във летопис
непоправимо точни,
умислено странствуващи
от залеза към изгрева,
във чудна безпосочност,
като извивки в бухналите дюни,
от топли ветрове люляни
в прегърнатите морски джунгли...
Клоун изумен съм,
в театър от абсурди
оплели паяжина в тъмният паваж
през тропащи копита на мустанги.
Савана ли съм станала,
или отново съм дъга,
такава шарена измислица,
играеща на сляпа баба със съдбата,
или на мен се паднаха капризните коне,
подскачащи на нишка от конопена коприва?
И както ми е приказно си мисля пак за теб,
непоносимо потопена в плазма алогична.
Вълшебни гласове ли търся,
увиснала в секундомера на тоя стих,
неподатлив за мисълта
или пак търся в детството следа,
докосвайки мънистените кестени на двора.
Грамада от предчувствия
в копринените пазви на съня,
от който бягам...
Допиши останалото няма сянко,
въздишките са водни кончета,
корабни субстанции материя,
надмогнали прераждането
стандартно пренаредили
опиянението,
препускащи копита,
крилати антиподи на онова,
което не е...
А утре, ще има ли утре,
след днес?..


петък, 13 октомври 2017 г.

13 ти, петък

Да бях тамплиер
щях да се стресна,
но съм си аз,
небезизвестна,
на утрото смело изписвам черта,
да бъда избирам,
далеч от дома...

Обувам си белите шорти,
отсреща белее безлика стена,
/на кой ли му пука за белите нощи/,
изгубила тебе заспивам сама...

Прозорец затварям,
отварям врата,
политам към себе си
и беж във деня  :)


***

Ой ми та тебе есен октомврийска,
завихрило се циганско лято
на тези ми ти морски чертози,
да ти е драго бански да навлечеш,
па после да се на плаж изтегнеш...:)


***

цветее хоризонта,
стъклена прозрачност,
думите изтичат,
тялото немее,
сипкави миражи,
нежност скрита в мене,
искам да дочакам,
по-различно време..


неделя, 8 октомври 2017 г.

***

Художнико даряващ есен,
лилави залези пазиш,
в пастеления свят на безумството,
въртележка от изгреви
с вкус от мълчания...
Думите листопади
в прическата на изгрева,
рисунък безформен,
приют за щастливи,
мигновение парещо...
Художнико, 
нека преглътна сълзите,
нека попият във устните,
рано слана ги попари,
преди да възкръснат напролет,
след снегохода на чувствата...


Есенни листи парят под стъпките,
вятърът кой ще прогони от мислите...