петък, 19 януари 2018 г.

***

Цветувам посред зима,
круша в цъфнала поляна,
топло изрисувана,
търкулната детелинка
в градина с бодливки,
босоного видение
в стих със картинка,
или снежинка
с дъждовна вибрация.
Беззвучие в светъл прозорец,
знам ли,
предишното не помня,
било е босоного кокиче,
или щрудел с дъх на канела,
забравила съм.
Помня само прегръдка,
пеперудени макове,
без стих,
без рамка,
осветена от красиво минаващи,
мигове,
в които съществувах...

И музиката на звездите,
сред които живееш

Ти...


Следполунощие




Ние сме художниците-
аз и ти..
Ние нарисувахме думите,
които рисуват...
и стъпките по мокрия пясък,
които пътуват,
като стесняващи се в далекото,
уморени влакови релси..
Някой измисли Мермейда,
друг превърна другото във вълшебство,
вълшебно скривалище-
безформен, лилавеещ, сапунен балон,
надут между въртележките,
от някой с карирано шалче...
Ние не се усмихваме един на друг,
защото, няма да имаме утро,
мълчалива закуска на малка тераса,
два стола и маса
или стая с отворен прозорец,
пълна със погледи, които излизат навън..
Ние сме, които
пробождаме до писък небето-
две горящи измислици,
две непроходими формули,
събрани в една многострадална аксиома
И се гледаме в очите,
пълни с пламъци..
Опитваме... да се разминем,
да си ухаем на люлякови клончета -
бели,току-що разцъфтели..
и не знам, дали успяваме...

А@з

Ягодовите полета завинаги...




Среднощни безумства

Вълните еретици са,
еротично обливат телата
с мокри целувки
регистрират влюбени земетръси,
среднощно
тупкащи гърди,
несръчни милувки
там в дълбокото,
пенливо разтревожени,
загадъчно мокри,
красиво присъстващи,
среднощни приливи,
коралов отпечатък от грях
гол в синьото усещане за любов.

Среднощ,
срамежливото изчезва,
в ирисите на рибите,
усетили приливния стон на желанията...


***

Замълчи,
когато говориш,
сенки сме
облекли ризите
на северните сияния,
низ от противоречия
хармонично привързани...

Вибрации в стъклописите
на времената,
надянали облаци
изрисували шоколадови макове,
импресии от оная зима,
люляна в жита
ефирни като зефир,
плодовити като дъжд,
привързали крило на птица,
с милувка приличаща на истинска.

Говори,
когато мълчиш,
близо до леглото ,
ухаещ на мен,
неразгадаемо еднозначен,
звездна проекция от ирисов вятър,
мълчание в тишината ми...


***


 Леден дъжд,

мисли,

летящи наникъде,

книжни пеперуди

за из път,

цветното днес,


кой ще събуди...




***


Душата ми е бяла,
облечена във най-прозрачна дреха,
звездобродна,
заскитала се мъченица,
в съдбовен взрив родена,
но останала е цяла..
Самотна Нострадамница
и не предречена,
протегнала ръце към мимолетно слънце,
събрана във летеж на галактична птица,
на истинска отдаденост и на любов обречена,
пътува през копринено,
отворено небе-
погалена от облак,
не достигната от гръм,
обла и невинна,
като зрънце...

Душата ми е бяла...
В кехлибарените светлосенки
на премивани до болка брегове,
излязла от морето,
тръгва към звездите,
облечена във най-прозрачна дреха,
орисана да се разтвори до бистра тишина,
в цветните градини на Божественото..
Във шепота на не познати светове
и атлазени пътеки, толкова далечни,
търси топла длан и благоухаеща утеха
и някакво лично и смирено обяснение,
за безусловност и отдаденост
и кое ли точно, е същественото...






понеделник, 15 януари 2018 г.

***

Приличаш на прашинка,
от измислен дворец
в лавандулова вечер,
приказно вълшебство,
в неизмислена история,
ехо от акустика с уханни думи,
разбридани мисли в копринено,
прозрачно красиви многоточия,
в които цъфтят усмивки,
вместо цветя,
там те скривам
единствен си,
трептение в хралупката на сърцето,
където вълшебстваш и днес,
неизмислен,
в градинката с ледунки,
където те посях.

Говориш ми и те разбирам,
отвъден вятър, тих и кротък,
в бяла копринена риза...







Сняг по време на полет

Ако не си птица
не се опитвай
да бъдеш,
потърси полог,
снеси яйце,
измъти го,
преди да замръзне...
после осъзнай,
защо кокошките
не летят...


През времето

Обичам те ...
Шантаво,
необяснимо,
безукорно,
керамично,
еднопосочно,
безпосочно,
гранатометно
и не знаеш,
колко ми струва да бъда ..
лека,
приятна,
просто с тебе
не мога да бъда
лека и приятна...
Точно с тебе не мога...
Ние сме в лудоста...
Там се докосваме!


***

Искам те сега!
Попътен вятър в пазвата ми..
Талазено прииждащ..
Ти да бъдеш..
Да галиш плодородието ми със притворени очи,
разделящи пулсирането ми на малки части..
Да ме правиш Листопадна
да ми даваш себе си
с покълнал дъх на устните да ме тревожиш..
Докосващ ме!
Докосване Бездумно е,
но думичките ти ги знаеш..
И само чувствам,
че започвам отначало да обичам Теб!


***

Плуваш в мен!
Гмуркаш се в мен!
Затваряш очи си в мен
и после ги отваряш
точно в мен..
Ракъсваш ми гърдите
и ме повиваш с балдахинените си гърди..
Вееш ми ветрило
и почти не ме целуваш
..почти..
И аз почти не те целувам...
..само те гриза на сън..
и не на сън...
Там до изправената скала те обветрям
само със един единствен вятър...
И там няма сълзи..
Само тежки,
тежки капки падат от очите...
Обичам те...


***

Някаква тиха музика ще звучи...
Чувам я! 
Ще те съпроводя до някоя малка, олющена гара...
Ще те кача на пуф-паф железен кон със вагони...
Ще докосваме длани на прозореца...
и ще трябва да ти помогна да отпътуваш...
После само аз си знам пъклите през които ще преминавам...
Боли ужасно, но знам,
че трябва да бъда бяла,
свободна лястовичка
която възпяха...
и която накъде щастливо ще си чуруличка..




***

Любехме се
измисляйки тайни,
населени сънища,
обитавани от слънчеви зайчета,
камили, приличащи на щрауси,
досуш като нас,
все разногледи,
слънчасало преситени
от ягодов сладолед
с черешки,
ванилов сироп от планините,
на нашите въжделения,
сладостно полепнал
на точното място,
в едно и също време
имахме макови устни,
покрити с житни нивя,
небеса,
поръсени със звезди,
неуместно красиви места,
в които гушнато откривахме,
семенцата
от които сме покълнали,
така и неусетихме,
как два сантиментални лебеда,
кръстосват ширнали се поляни
прекосявайки мрачните води на Стигс,
прегърнали бастиона
на крехкото щастие,
наречено Любов...



събота, 6 януари 2018 г.

***

Когато се наситя на вълшебности,
ще те повикам,
във тихото,
най-тихо,
като милувка,
а кестените ще ни се усмихнат,
обезлистени от целувките на вятъра....
Когато разбера
защо тревите плачат,
след дъжд,
подобен на сълзене,
тогава ще прегърна отлетялото,
със нежността
на бялото във мене...

Когато...
отминават нощите,
самотността се крие във ъглите,
подобно паяжина
дните преплитат
преждите недотъкани,
рисувайки пътеките,
минаващи през нашето безвремие...


***

Искам...
да съм ароматна стряха под твоя прозорец,
да цъфтя теменугово,
във очите ти,
с чувство,
да ти говоря ужасно дълго,
симптоматично,
да лудея със теб,
да е тъжно
и хубаво
да съм вълшебна,
по своя си начин,
а ти да запомниш,
ако влак те бутне,
ще плача...
после ще разбера,
че те обичам
сложно,
защото
за теб съм уникална,
без нищо сексуално...

Да си гукаме в твоите кротки улици,
да разтваряме души в моите драматични залези,
да се вдетенясваме ненаситно
в мъдрата си старост,
добронамерени до фантастичност,
в откачената наша приказка...

еосАнна

на Лу...защото те има


четвъртък, 4 януари 2018 г.

***

Трептящи мъгли
във мънистено синьо,
воали от мляко със захар,
притихвам в твоите гърди,
мистичното е оживяло.
Полепва здрач по моите ръце,
така те искам,
вдъхновяващ,
очакването вече не боли,
пречистено от снежно наметало.
Валят звезди,
такава нежност,
светулки януарски посред зима,
рисуват обич в моите очи,
в обятията ти се чувствам цяла...


Приказка от никъде

Себедостатъчност без себе си,
отсъстващото някъде се крие,
угаснала мъглявина,
където призраците вият.

Почувствам ли тревога охладнявам,
от липси самотата подивява,
тогава ми се иска да говоря,
за драмите разпенили морето.

Русалката във мене оживява,
догонва приказния кораб,
спасен е принца, ах, горкия,
от жалост чак ми се доплака.

Измислици в оръфаните книги,
наивни, глупави русалки,
доспехи искам, шлем юнашки,
вълшебна шапка невидимка.

И змей да имам с люспи златни,
ще бъда негова змеица,
със него можем да мечтаем,
любейки се до пресита...

И ще поискам само обич,
не ме разпитвай, аз съм твоя,
огнище ще разпаля, докосни ме,
достатъчно ще е за двама...


вторник, 2 януари 2018 г.

Недосънувано

Не отваряй очи,
остани скрит във мене,
Млечен път
прецъфтял от възторзи,
безутешно прорязал плътта,
думи крайпътни,
шепнещи образи,
миг отразил в любовта...

Далеко,
далеко пеперуди
снежинкови,
далеко
свещици припалват,
вкус на лято във зимната нощ,
мълчаливо на устните капе,
опиянени зимни пътеки,
звездопадно потръпват в дъжда,
снежни вихри в сърцето утихват,
топли устни целувах
...в съня..