неделя, 30 ноември 2014 г.

През думите


Светлея в незавършените паузи,
внушение подгонило безумно търпеливите раздумки,
в подножието на пристаните с лодките
приклещени с придънни тежки мрежи.

Зад хълма сенките размиват световете,
земята кълновете скрила замръзва заскрежена,
 вълни притихват в пазвата ми усмирени, 
все тъй оглеждайки се в теб и в мене.

Това море приижда във съня ми със силата на бездната,
терзае дишащата ми стихия подгонена от ветровете.

Превръщам се в усмивка мила,
по нервна от привечер подранила,
дали  и в тебе  суетата тъй надвива над разума,
готова да го предаде?

Еднички розите със цвят ефирно пасторален притихват.
По сляпо от прозорец без завеси съскат мрачините на думите изречени
залостени във злобата на нечии невидими усърдия.
Пресявам пясъчните сплитове лъжа от недомлъвки на фантоми.

Разлиствам вечерта на теб отдала
оная моя нежност, бяла, бяла.
Мелодия изпраща ми дъжда,
ти си до мен и в мургавия залез отразен в очите ти.




четвъртък, 27 ноември 2014 г.

***



Дете, видение от бисерни лазури
възторжен водоскок насред морето.
Пенливи водни светове
в които седем цвята утрото разлива.

Случайно днес покрай дома премина,
прекрасно, със коси от цъфнал смях,
подскачаше и се усетих жива,
сияйна пеперуда в куклен свят.

Простора заприлича на поляна,
стихиите бяха сини висини,
тъй моята молитва оживява
във чудото на детските очи.




неделя, 23 ноември 2014 г.

Черешко
















Градината ми е известна с цвят и вкус,
череши алени в снега блестят,
атлазена покривка, устни плам
черешков свят, за мене тъй желан!

По влюбена луна ще срещнеш знам,
на мидения свят  в седефа от кристали,
във бялото на огледалната душа ,
черешко ти с целувка оживявай.

Мълчание по ярко от зеница,
рисувай южни ветрове,
в градината от аромати пак искри сълзица,
отломка от черешово небе...




***

"Да, чудно време - беше през октомври,
а ангелите слизаха от рая."

Дела Раи

Небесно чудо или смях от Рая
запърха в сивата мъгла,
крилато откровение от Ада,
или Вселенска красота.

Крила по ярки от възторга,
на  мрачината дали дан,
във кръговрата на нещата
Божествено пречистен свян.

Едно усещане за свилени чертози,
в уроци почернели от лъжи,
крилата ангелски белязали със рана,
която вечно ще кърви.

В съблазънта змията рог забива,
във тленността прикрива гордостта,
със тайнството на думите се слива,
комета с ангелска следа.

И полунощно се смирявам,
клавиш със ангелски акорд,
октомври мълком подминавам,
до дъно пия ангелски възторг.






петък, 21 ноември 2014 г.

Каменни миражи

Ръми, ръми, ръми,
две чаши и една въздишка,
когато вечерта ръми,
сълзите са презрели вишни.

Две педи тишина от теб до мен,
началото смутено коленичи,
поемам нежността ти във дъжда,
плътта ми горестно те иска.

Постелята е каменно легло,
във облачна палитра наредена,
дъхът ми те докосва във дъжда,
миража върху камъните плиска.

Чуплива съм, стъкло от сив мотив,
в света зазидан между две вселени,
във празничното ми легло
най каменното цвете ще ми свети.


сряда, 19 ноември 2014 г.

***

Мълчание със отпечатък срит в стената,
послание към бъдното заключено във багри.
Запомни ли коя съм във есенната вечер,
в леглото ни със спомени и чувствени копнежи.

Вратата не затваряй пустее вънка мрака,
събличам самотата ти и пак ще те прегърна.
Два изгрева дочаках преди да те намеря,
очите ти са бездна, изгубих се във нея.




вторник, 18 ноември 2014 г.

***


Щуреца колебливо засвирука
скрит някъде в мъгливия капчук,
дъжда стихийно забълбука,
размътен странно ноемврийски фреш.

И пак съм невъзможно старомодна
загърната във бабиния шал,
във скута ми протяжно мърка котка,
защо напомня ми за теб ?

Със устни доверчиво те поглъщам,
кафе със аромат на морска сол.
И ми е тръпкаво във скучния следобед,
да вдъхвам аромата ти суров.

И да се вливам в тебе като музика,
да си все тъй до болка истински във мен.
И само очертанията на мислите,
напомнят есенна соната с тих рефрен.


събота, 15 ноември 2014 г.

аНИНИ напеви

Ряпа хайде да ядем
за подправка мирудийка,
може малко сок от клен
гарнитура за хамсийка.

Морков като за късмет,
после може стрък  тинтява,
в този ноемврийски ден
нещо струва ми се става.

Игуаната ми пак
понамокри телефона,
искам много сладолед
че ми изгоря бушона.

В къщи съм съвсем сама,
мога да се скитам гола.
Помощ, пиша ви сега,
помогнете ми бе хора!


сряда, 12 ноември 2014 г.

***

Дали във думите откривам смисъла на есенната монотонност,
или във тръпнещия мирис на смокините, които ми нашепват лято...
А ти поспи, умората  попива влагата от нощното дежурство
поспи, поспи, а аз ще те прегърна преди да се превърна в тайнство...



***

Изпивам те, изпивам без да питам
на вятъра солен тъгата,
след нощните стенания на мрака,
във чудото на утрото целунало земята.

Очи недей затваря, аз съм сянка
целувам  бягащата ти умора,
немирно своеволна,
като    шумния  мираж на прилива
във който полунощна те очаквам и те любя…


вторник, 11 ноември 2014 г.

Ти


Гласът ти нежност е, очите ад,
прегръщам те през обръчите лунни,
гориш в ръцете ми безумно жив,
а устните сънуват вечност.

Дъждът вали, бездомен стон припява,
ръцете ти са мокър водоскок,
танцуват по гърдите ми познали,
безумството на нашата любов.

Преплитаме сърца, невидими сме в мрака,
целувката ни пали сноп лъчи,
във мене ще угаснеш обич моя,
поемам те мой миг единствен...Ти...


понеделник, 10 ноември 2014 г.

***

И ми е хубаво и ми е нежно моя безнадежност,
на утрото протяжната въздишка да поема. 
Във листопада да се гмурна като риба,
в крайморските простори да заплувам.

И ми е приказно във къщата на сол вмирисана, 
на водорасли  с мидени украси,
със тебе да изпия чаша вино,
ти мое слънчево стенание със обич във очите...




неделя, 9 ноември 2014 г.

Аромати


Закъснели есенни цветчета,
също като твоята милувка,
есенни дъждовни коловози,
лодките забравени с мъгли завили.

Някаква протяжност с дъх на гнило
в повея на есенната буря,
в жълтото на облачния вихър отразили
медния отблясък на маслините.

Акварели трепетликови сред шепота на дюлите,
вълните с гривите мастилени сред грохота на бурята,
капинковия аромат на устните ти милите,
прегръдката ни есенна, сред сенките невидими.


петък, 7 ноември 2014 г.

***

Прераждам се от хиляди животи,
кълбо от мълнии зазидани във времето,
на колосите в сенките долинни
гръмовно мрака с тъмното се слива.

Безумно глухо шепота струи в руините,
пророчествата грачат уродливи 
във маските на лъскави чудовища.

Човешкото намирам изсушено,
болезнено простенващо,
жестоко изкривено,
на истината сложило разпятие.

Предсмъртна обич стигнала предела,
о свят живот, бездомен ореол от звездна прана.

Море, поглъщай синевата на моята невинна същност,
ти слабостта ми превърни в зовяща сила,
от слънцето грабни пречистеното бяло злато,
вълните  потопи във огнения залез.

Изригвай ти любов,
живей, не се предавай, луна като корал
в душите съживявай.

Крилете ми са бели ледове,
ти моя орис във оковите ми светиш,
хармония дарява ми нощта.

Ти Господи прости ми греховете...