***

Душа ти моя,

дъжд прозрачен,

утринна роса,

ресница слънчева...

Безшумно във съня тъгувай,

изящна мелодия бъди

скрита в шепите на птица...

***

Дали е невъзможно да съм лунен лъч,

с коси от слънчеви корали

безкраен празник в цъфналата ръж,

летяща мида в кестеново лято...

Крилата ми са святкащи нозе

изплетени от корабни въжета,

ликът ми със девичи гласове

напомня пролет пееща в капчука...

Дали е невъзможно да съм аз,

по-чудна от космическа загадка

и моят полет да е с вкус на дъжд,

свистящ под звуците на водопада...

Дали възможно е, аз съм

балада в сенките на мрака,

ти трубадуре чашата налей,

да пием за насладите във рая...