четвъртък, 28 юни 2018 г.

***


мислиш ли
за сънищата
призори
когато тишината пада
на воали в стая от кристали,
в дълбокото на моята сянка
там, в дъното на мисълта
паяжина от пъзела на дни
в които отсъствам
непотърсена и празна
като бабиния скрин в килера
пълен с въздишки и спомени
отживелица с колосани кърпи
пожълтяли от сълзи
мислиш ли
за синьото мънисто
в кехлибарена броеница
огромно като къс сапфир
в окото на слънцето
къс галактическа небрежност на времето
в което не бях...
но в което сънувах кораби в стъклени миражи
изплували от лагуните на моето недоволство...
сънища...
отколешни спомени
преродени пеперуди
в пламъците на откровението
не разплаквайте утрото
скрито в капещите дъждовни сълзи...



***


Искам
точно така...
боси капки
тъжовно красиви
мокри и парещи,
като мъжки дъх
тръпчиви целувки
смахнато измъчени
дъждовито влажни
готови да поемат тишината ми...
пулсираща в жадните кладенци
там,
в топлото усое на долината
премръзнала от самотно очакване...
толкова искам да ме чакаш
еднозначно готов
за моите устни
ръце
коси...
гръд
дъждовно принесени
в пустинята на твоето предчувствие..
за лято...


***


Въртят се,
въртят цветни въртележки
ухаем на море и вятърни приумици,
измисляме приказки,
кипнали от слънчеви недоразумения,
рисуваме фоерверки
в платната на отминаващи кораби...
ти във мен...
аз във теб...
в деня на лятното слънцестоене...



***


Вътре в мен...
Две очи разливат босоноги приливи,
с тънки глезени и много мокри думи..
Рокличка, нагъната от вятър,
приближава, като среща..
Лятото е..
някаква приспивна песен,
изпята миналото лято..
Аз присъствам, като трепет..
Нежна, като утро,
топла, като устни,
боса, като дъжд....

Лунан



***


тишината кошница е
пълна с пеперуди
подреждам безбрежните дължини
активирам лятото,
в пърхащия свят на любовта..

от Лу...за Ан



***


Тогава, в зазоряването,
искам да ти подаря поляна
със пораснали треви,
за да стъпваш върху цветните им сънища..
Искам да имаш много силна воля,
за да ме намериш в дупката на невестулка.
В петък ще ти нарисувам бряг
върху пясък, точно до брега..
Ще ти обуя босите пети,
за да оставиш боса диря за очите ми..
За левият ти глезен,
вместо панделка,
ще завържа приближаването
на вечерен прилив
После ще мижим....

Лу

Първо ще мижим като цветни пасажи
в рибешки дълбочини,
после, преди зазоряване
ще съм панделка в косите на розов облак,
за да минеш по него невидим като сън...
Искам да имам много силна воля,
за да не вляза отново в дупката на невестулката..
В петък ще те чакам на брега,
върху пясъка ще са нашите следи...
Приливите не отмиват спомените,
нито любовта в дирята на сърцето..
После няма да ни има
но ще останем там...
заедно...
в бреговете на Авалон
извън времето
приказни ще пребъдваме
в тихите залези от несбъднати желания...

Ан



***


Ти въздушие мое
на душата ранима
позволи си витрина
от парченца коприва,
позволи си безлуние
в нощи с бели сатени
порцеланови съдове
със цветя украсени.

Там, на скучния пристан,
нарисувай въздишка,
а по устните мои
фантазирай усмивка
и стопи се във залеза
дивно мое усещане
за цъфтящите макове
по искрящи от истина.



**



Ние сме художниците-
аз и ти..
Ние нарисувахме думите,
които рисуват...
и стъпките по мокрия пясък,
които пътуват,
като стесняващи се в далекото,
уморени влакови релси..
Някой измисли Мермейда,
друг превърна другото във вълшебство,
вълшебно скривалище-
безформен, лилавеещ, сапунен балон,
надут между въртележките,
от някой с карирано шалче...
Ние не се усмихваме един на друг,
защото, няма да имаме утро,
мълчалива закуска на малка тераса,
два стола и маса
или стая с отворен прозорец,
пълна със погледи, които излизат навън..
Ние сме, които
пробождаме до писък небето-
две горящи измислици,
две непроходими формули,
събрани в една многострадална аксиома
И се гледаме във очите,
пълни със пламъци..
Опитваме се да разминем,
да си ухаем на люлякови клончета -
бели,
току-що разцъфтели..
и не знам, дали успяваме..

А@з Лу



***

Не ме питай защо...

Морето е кора от синя бреза...

Отлюспени приливи
приближаващи бури..
Във тъмното почива..
Диша, като орис..
като теб и във мен...
Шепти, като празна стая..

Морето е Текила на разсъмване..

Буди ме..буди те...
луднало от написани изречения
в дълбокото, при мидите...
Винаги е мокро..и не спи..
Никога не спи..
Само буди,
тъжовно и голямо..
оживяло в цветните сънища на
непораснали русалки...



Лун