Несъвършенството отрича
бледия отрязък на съня.
Там някъде се крие мрака,
попивам блудкаво нектарен звън,
във немия отрязък на съдбата.
Откраднат ден в мъгли забулен,
посреща немия ми порив,
и босоног планетен звън,
по миглите ми плахо капе.
Във пазвата си крия огън,
ранима съм, измислям си пътеки,
във съвършенно огледален свят,