четвъртък, 30 ноември 2017 г.

***

Несъвършенството отрича
бледия отрязък на съня.
Там някъде се крие мрака,
попивам блудкаво нектарен звън,
във немия отрязък на съдбата.
Откраднат ден в мъгли забулен,
посреща немия ми порив,
и босоног планетен звън,
по миглите ми плахо капе.
Във пазвата си крия огън,
ранима съм, измислям си пътеки,
във съвършенно огледален свят,
приспивам порива на ветровете...




понеделник, 27 ноември 2017 г.

Меркантилна жена


Тъмносиня луна
плисва звездно отгоре,
меркантилна жена,
във най-облачни двори,
там летящи сърца
гаснат в танца и нощен,
тя е тръпнеща хлад,
от рисунака зноен,
Уж не иска сълзи,
а пробожда небето,
плиска огнена страст,
във ума и сърцето.
И предчувствие има,
безнадеждно родено,
в раковината зимна,
и в шума на морето...



понеделник, 13 ноември 2017 г.

Вечерности

Сезони облачно неделни,
талази паднали мъгли
обрулен ден със листи позлатени,
пастели, нарисували вълни...

Два къса хляб.Тръпчиво вино.
Ключалки на отворени врати,
пропуснатите мигове едва ли,
ще може времето да пререди.

Лилави пътища съзвездия чертаят,
там моя свят е подреден,
от скучни думи чучури не текват,
но знам, не ставам за поет...


***

Ще бъда ли със теб,
в уханното сено?
Ще плиска ли дъждът над нас?
Ще спира ли дъхът ми...
Ще има ли жребец развихрен,
зовящ безкрая,
щурец в треви развени,
ураган.....
Ще има ли и мълния
и гръм последен?!
Ще има ли?
мечтая...
Толкова е просто,
че има теб
и всичко оживява
и топлите ти длани
и дъхът ти
отблясъка на нежност
и моята любов...

Не искам нищо друго!



неделя, 5 ноември 2017 г.

***

Опияняваш ме
о скитащо видение,
във пагубни селения
от диви нощи,
във цветове наситени,
бургунско вино,
на призрачните светове
отнесения вятър.
В любовна нощ нанизана
на кръстопъти,
незнайни брегове отново търся,
попива тялото ми сладостта
отпуснато във твоите обятия,
миражите са някъде отвътре,
а ти, ти сякаш си направен от вълните...
Опияняваш ме,
о дивна моя младост,
възторжена и многоока,
пиадестал в подножието на бреговете,
там, дето стенат приливните песни...




петък, 3 ноември 2017 г.

***

Душата ми потърси изкупление
в дълбокото море от изгорели истини.
Усещам обич скрита в мислите,
във хаос от съмнения обзети...

Прегръщам окъснели звездопади,
и вдъхвам розови измислици,
лисиците навярно са родени,
да търсят сред полята малки принцове.

Пороите нахлуват с вкус на вятър,
нехайно търся шапка - невидимка,
нахлупвам я преди разсъмване,
докато се превърна във прозрачност..