неделя, 30 юли 2017 г.

Неочаквано


Разплитам хребета на времето,
объркано до лудост.
Дъждове.
Небесните потоци се изливат,
подгонени от зимни ветрове.
Догонвам ветровете,
тъй прозрачна,
приличам на въздишка безпричинна,
замръзнала отвъд луната.
В дълбокото
дъждът размива сълзи,
соленото море гаси пожари,
въздишките обичат да прегръщат,
полепналите сенки по клепачите.
Разплитам хребета на времето,
разлиствам тишината.
Море.
Небесносиньо лятото прониква в мене,
дъждът синее,
млечно злато
в дълбоко се раждат световете...


сряда, 26 юли 2017 г.

***

Свенливо гали нямото мълчание,
сълзи по кестените в нечии очи,
усещам, логиката често пари,
в солта на сините вълни...

Усещам, вечерта зад парапета дреме,
унесена от юлският прибой,
часовникът от пясък проговори,
разплака облачния небосклон.

Препускат лудите коне. Ония лунните,
ужасно непотребни в своя бяг,
Събличам се, остават пеперудите,
в одежди от свенливо топъл юлски мрак...


Юли

Напиши тиха музика,
композирай нюанси,
напълни сетивата ми с всички сезони.
Окачи на прозореца залез,
неочаквано есенно нека да стане.
Нарисувай безмълвно обичане,
завържи го на цветни балони,
после нека засвири разсъмване,
ще се слеем във него с душите си.
Напиши тиха музика,
композирай очакване,
напълни сетивата ми с твоите светкавици.
Закичи във косите черешови макове,
аз съм топлото слънце на юли...



понеделник, 24 юли 2017 г.

***

Когато те усещам размечтана,
смалена в дланите ти. Ирис южен,
прошепвам името ти, сок от устни сбрала,
в смокиновия залез от мъниста...


По - южна съм от южните морета,
тук вятъра затопля тишината,
и дръзкото небесно изтънява,
разтопено във звездното вълшебство...

Сребрее новолуние. Целува дюни,
потъвам в своите копнежи.
А тези водопади полудели,
изгряват като слънчеви кадели...

Когато те усещам те копнея,
пулсирам в теб, цъфтяща и щастлива,
със устни паля южното море,
изпило и последната ми сила...



четвъртък, 20 юли 2017 г.

***

Незнайности,
предвечерни слънца,
прииска ми се 
да прегръщам снегоходи,
душата ми към тебе полетя,
преминала небесните мостове.

Измислих ти съзвездия от смях,
там вплетох устни от желания,
погали вятъра вечерен морската вълна,
виолетов ледник алчно ме целуна...




сряда, 19 юли 2017 г.

***

Нима повярвахте във принцове,
във феи,
орисници в сапунени балони,
във птици скитащи
в разпенените бързеи,
в златистите очи на пролетта...

Измислям се,
сребриста като пясък,
напомням ви,
че съм луна,
окъпана от лунни водоскоци,
облечена в одежди утринна Зора...



вторник, 18 юли 2017 г.

***

...кристална сфера от светулкови мъниста,
...край пътя здрач, проблясък на луна,
...въздишки тишината уморено плиска,
във стъклените пориви целуващи дъжда...
... под нацъфтели думи хартиените пеперуди трепват,
червенокоси сънища във топъл, топъл мрак,
...унесено небето побеля и млъкна,
по пясъка рисувам обич прегърнала звезда...


вторник, 11 юли 2017 г.

***

Пръстите ми парят от очакване,
отпечатали желанията на плътта,
светлосенки отразяват устните,
вишнев сок разлива вечерта...

Сладостта поднасям като обещание,
погледа като рисуван стих,
идилично тялото мечтае,
звярът в теб да го взриви...


Лудостта, без която не мога

На тебе да разкажа
за следобедните многоточия...
за дългото мълчание на пеперудите,

за шареното щастие в градините привечер,
понесли пощръкелите ни чувства...

Във страстите безстрастно оцветявам,
фенерите от макови прищевки,
търкулнати към доверчивите градини,
умело скрити зад вратите от самотност...

Там кладите на чувствата гася със ягодово вино,
под клепките ми мрака избуява,
безплътното превръщам във излишък,
когато лудостта ми се взривява...


понеделник, 10 юли 2017 г.

***

Бели са копнежите мои
ориентирани без посока...
Къде съм....
Зад видимото,
отвъд безпокойните трепети,
зад всички пожелани възможности...

Там да ме търси...


петък, 7 юли 2017 г.

***

Обичам,
обичам до безсилие,
във плътността от чувственост
мъглявините
се смаляват. ...

Бездихание,
недоизплакани въздишки.
Няма утре.
Прах и пепел,
любовта умира...

Не умея да пречупвам светлината,
през светилника на времето и времената,
ти ми липсваш. Заради неделите,
заради среднощните бездумици,
избуяли в черешовите градини. ...

Дъх на лято,
съботни безлюдия,
жълти макове,
във ягодовите градини...

Крила на цвете в синьото манистено море,
полегнало небе , черупка в невъзможно
празна лодка, отломка от разбитото сърце...