Разплитам хребета на времето,
объркано до лудост.
Дъждове.
Небесните потоци се изливат,
подгонени от зимни ветрове.
Догонвам ветровете,
тъй прозрачна,
приличам на въздишка безпричинна,
замръзнала отвъд луната.
В дълбокото
дъждът размива сълзи,
соленото море гаси пожари,
въздишките обичат да прегръщат,
полепналите сенки по клепачите.
Разплитам хребета на времето,
разлиствам тишината.
Море.
Небесносиньо лятото прониква в
мене,
дъждът синее,
млечно злато
в дълбоко се раждат световете...