четвъртък, 27 декември 2012 г.

Новолуние или как да се замечтаем




Напосоки е,
луната учтиво направи пътека
възседнала сребърен рог
в минутите на горестно очакване…

Звездни сборища от луднали любови
и сбъднати мечтания
пронизват ни
и се предаваме на тая луда нощ.

Във кръг препускат спомени
и снежни вихри
възторг от тези нови светове
на юг от рая
на адските ни въжделения.

Спри,
докосни ме с устни
и пий ме сега,
новолуние в душата ми приижда
и изгрява северно сияние,
танцуват в очите ми зелени поляни 
разпръснати
край  невидяните селения на сънищата ни,
в които се намерихме преди да се изгубим…




Градината на ароматите



„Ако някой,някого целуне в цъфналата ръж” 


Робърт Бърнс


В уханието топло на нощта,
танцува лист от цъфнала липа.

Ветрецът  лек със ласката си гали
заспалото дърво,
и меден сок в ръцете ми изтича,

омайна приказка,
в градината ми с аромати,

тъй мистична….

Въздишката на здрача смугъл
ме връща пак при теб..
и тази вечер, топла, южна,
ме гали с аромат и цветове.


Тъмата влажна ме покрива
като воал от топъл дъжд,
и искам пак да те прегърна
като магия в цъфналата ръж.
.

В градината на ароматите аз пак те търся,
побягнала от празнотата на своя живот,
Дочуваща тихо, далечно повикване,
разровила скритото семе на нещо отминало, 
огряна от чувство, което е само.... Любов!

Усещане за обич ме облива,
с дихание на огън и на мощ…
Усещане за нежното прегръщане,
сред мрака
на топлата, топлата нощ..
Усещане за милост и милувка...
Усещане за ласка, за любов...




И ако бурята на дните ми
и мене нейде отнесе,
не ме търси във дълбините,
търси ме в своето сърце.


Ако въздишка тъжна,
отрони здрачът потъмнял,
търси ме ти в тълпата шумна,
или сред весел карнавал...


Сред клоуните...
Сред тревите...
Във шепота на вечерта...
А може да ме търсиш сред звездите…
Не помниш ли?
В едно предишно време бях звезда.

И ето ме отново с молитвата позната,
от пръстите ми капе мед
и тихо е в градината ми с аромати,
в която дишах и живях със теб.


Отронва се въздишка закъсняла,
удавена в една сълза,
във тази нощ липата бе умряла,
а с нея и една мечта.

Виж, горе там на небосвода,
една звезда откъсната лети,
безумно, отмаляла в своя полет
тя пада,
в градината ми с аромати ще заспи...


Под мъртвото дърво се сгушва тихо,
в олтар от златна шума и любов,
живяла бе във огън сред звездите,
погребана сега, под старата липа...




В градината на ароматите,

една звезда умира…
Стоплете я в ръцете си.. 

Кажете и че, ТЯ е още жива…!


Неразумно




Потърсих си късметче в нефритения свят,
ръка протегнах и се случи чудо,
до извора клокочещ се допрях,
и пих вода от ветрогонни сънища.

Затова и днес така гори ме твоят дъх,
припламва огънчето в мрака,
дали е пак измамната любов
или вълшебство пее във сърцата.

Не е разумно знам,
но в изнемога чезна,
гласът ти ми шепти като преди,
притулва се отвъд простора полумрака,
приканва ме, легенди ми реди...

Разумно ли е да се рееш на ръба,
съвсем над бездната,над пропаст дивна,
какво от туй, че вечно ще греша
щом си Любов и това ми стига!






сряда, 26 декември 2012 г.

Безсмъртна жажда за живот

/хаотични мисли, които защо ли записах/


Рождество в което истини намирам,
промисъл от вътрешният свят на моята душа
превърнала ме в шепот от мълчание,
скритата надежда да открия себе си,
огледало на безсмъртните предтечи
 най – мъдрите слова напяващи във тихата нощ...

Любов,
която носи новите уроци
в света от плът и пожелания.

Къде е границата,
невидимият предел
в който се губя
и преоткривам едно и също.

Има дни,
в които Мъдростта струи във мен
и ме намира сива и празнична
като цветно пиршество в дни на печал,
които съм превърнала във веселие!

Трябва ли да тичам отново срещу вятъра,
за да  се опитам да полетя,
или да приема земното притегляне
като предел на човешкото ми съществуване…

Летя…

Имам крилата на  кондор и в това е тайната ми,
а там отгоре най- светлия връх ме очаква,
над него сияе Зората,
небето е отворено,
кой може да ме спре,
щом Любовта е изписана с бяла въздишка
в най-светлото Небе, където е моят Спасителен бряг,
озарен от Мирозданието
на Безсмъртната жажда за живот!


понеделник, 24 декември 2012 г.

Песен за Коледния миг

Ти музика си и присъствие
от световете на отминалите ми животи
В Тихата нощ ти изпращам най светлите мисли
от селенията на невидимото...
Потапям сълзите ти в сиянието на Светлината.
Преди да се роди неповторимата илюзия
в миговете уловена прелест,
преди края на света!




 

събота, 22 декември 2012 г.

Отражения



Мечтите ни в сумрака на залязващото слънце,
обагрени кръстопътища на нашите сенки
раздиплени пленници.
Тръпнещо,
нежно докоснало челата ни пламъче,
прекосили времето сънища
изживяни наяве.
Приятелю,
в любовта ни се търсеха пламенни кръстове.
Живи огньове пламъци виеха,
сенки от тъмни бълбукащи извори.
Твоето лудо незнание,
търсещо моето лудо желание,
нашите песни любов моя,
тази пътека от слънце огрявана,
тиха и кичеста.
Отражение на мига неотминал
езера очите ни отразили,
каменни зъбери,
в които вълните разбивахме
тътен и стон,
бяло мълчание...
Ти ли взриви самотата ми,
или прегърна душата ми
времето бяга
тичат миражите,
ние стоим в ласка обгърнати….
Тъй преминават годините
преоткрити в сърцата ни...
Чистите.







неделя, 16 декември 2012 г.

Парадокс


Не е тъмно навън,
мрака ярко блести,

капки сребърни в него припяват,
не е светло дори,
сняг над тебе вали,
зимни ласки дъждецът навява,
сняг и дъжд, топлина,
ех, измамна дъга,
а над нея небе зажадняло,
протегни ми ръка и при мене ела,
остави само вънка шейната,
виж добрата луна, виж оная звезда,
после влез и не тръшвай вратата!


сряда, 12 декември 2012 г.

Три думи



Даниил 5 гл.

5:25 И ето, писанието, което се написа: 

М'не, М'не, Т'кел, упарсин. {Преброен, премерен, разделен.}

Преброени стъпки между двата бряга на мълчанието
ръцете ти са като нежен полъх в които утеха намирах
устните ти дъх от дивите полета на сънищата,
ухаят на теб,
очите ти са просторите на морето,
не те преплувах,
самотна вълна си останах в чужди брегове разбита…



Премерен свят,
кому е нужна обич като тази
очакването пари,
незнанието болезнено ранява,
кому е нужно някакво сърце,
което да трепти за теб преди да те намери!


Разделен...
Нима някога е бил цял?


12.12.2012 година преди края на света.