сряда, 30 април 2014 г.

Наивно

Дойдох тъй просто. От  умора.
Поспрях за миг и те видях.
На хълма, под черешата приливаща,
от пролетен възторг и красота.

 Ветрец сребрист във клоните жужеше,
с крилата на блуждаещи мечти,
от  чашите невидими нектар струеше,
по устните се стичаше стихия от искри.

Изпивам дъхавият ореол от влажна ласка.
В миражи днес пустинята блести.
Желанието ми – струя пясък,
в оазиса на болката се скри...


четвъртък, 24 април 2014 г.

***

Понякога посоките се сливат.
Абсурда ме посреща в тъмното.
И самотата ми заспива тъжна.
Изгубила въпросите по пътя си.
                                                         
Във бездна от мълчания живея.
Такава преизподня непосилна.
Делят ни разстояния от време.
Присъда в сипкавия мрак от спомени.

Парчета от сълзите премълчани.
Във крайчеца на устните замръзнали.
Илюзии от срещи на разсъмване.
Разпънали на кръст сърцата ни.


понеделник, 21 април 2014 г.

***



Ти си птица...
Аз съм тъмната сянка на крилата ти.
Доверявам се на посоката.
Любовта така ми говори.
Безкрая привлича. Дарява ти истини.
А аз си оставам все сянка боляща.
Усмихвам се. Птицата в мен,
 в жаден устрем покоя пронизва.




петък, 18 април 2014 г.

Размисъл фрагменти

  толкова някога, в моя евангелски период

****

Като прашинки мънички във буря ни носи урагана на живота.
Захваща ни и ни помита , играе си със нас, като шега.
На бурята шегите са жестоки, надсмиват се над нашите съдби,  като паяжина ни оплитат във грехове във беди.
Сами избираме живота си, духът ни жалостно тъжи и пленници сме на лъжата, която злото сътвори…

Навън е нощ. Заспала е земята.
Отрудена, студена, бездиханна.
Светът е мрак, а мракът страх.
Сърцето мъката превзема.
Кошмарно се върти кълбото на нашия живот
В стенание душата е обвита. Каква съдба...
Къде е скрито разковничето на живот суетен,
или разкъсаната струна на нечие сърце,
което някой стъпкал е с нозете си...


Любов!
Аз цял живот те търсих.
Отворена, задъхана и жива.

Любов!
Ти беше песен.
Мелодия извираща и мила.

Любов!
Ти ме понесе цяла,
на твоите развихрени криле.
И бях като небесна манна,
готова за света да се даде.

Аз търсих те. И те намерих.
Но не в човешкото лице.
До мене ти полекичко приседна
и стопли моето сърце.



Любов!
Ти слезе от небето,
безкрайно честа и добра.
Докосна Бог с духа си битието,
на моята изстрадала душа.

Полека, сякаш от далеко
ме стоплиха библейските слова,
мир духовен, лъч небесен,
проникна в моята тъма...

Сама съм в мрака.
Нощта потъва в бледолунна орисия,
но твоя Святий Дух Иисусе,
облива моята душа.

И виждам Твоя кръст и Твойта болка.
Сега разбирам те добре,
Ти как обичал си човека,
който за смърт разпъна те.

Ти ни обикна и ни даде любовта си.
Как ний я стъпкахме в калта.
Ти ни обикна и ни даде вечността си..
С какво заслужихме това..

Аз моля те, Пресветлий Боже,
дари ме с Твойта доброта,
аз моля да съм като Тебе,
за да прегърна и нощта.

Нощта в която без надежда,
се скитат живи същества.
И търсят те любов човешка,
която нейде отлетя.

Аз бих им дала свойта обич.
Любов –от Твоята любов.
Бих им донесла Твойто слово.
О, как обичам го сега.
То е така безкрайно, ново,
запалва хиляди слънца.

И те огряват тъмнината.
И те са лъч от вечността.
Защото Ти си светлината,
сияеща над скръбната земя.


сряда, 16 април 2014 г.

***

Олтар са тези небеса
наивно здрача притаили,
в най ябълковия мираж
на устни рукнали, потоци живи...
Изваян кехлибар от перлени мъниста,
целувка и пожар
сред брегове смолисти.
Тинтява и свила,
море от броеници,
огърлица в обкова на икона,
изваяна молитва приютила.
Прегръдка коленичила във морски прилив,
сред най кораловия риф на грохота,
олтара в златно оцветели..
И в него ти,
безумно отмалял,
от нежната стихия на дъха ми,
в абсурдния умиращ свят,
най - невъзможната любов спасили...


неделя, 13 април 2014 г.

дълъК хайкуК

Цветно е от крамоли,
Облак някакъв лъчи,
Гладно ми е на тумбето,
пиша си със Филибето.
Слънчице с листо рисувам
мисъл някаква римувам.
Купих кремверши и днес
килограм - в добавка чесън
да е въздуха примесен.

Малка мъничка калинка...
кацна върху детелинка...
Кремвирша е вкусно нещо ,
по добър е той от леща...
хайкуК тука ще напишем
и сега ще се опишем...

Еос влезе в магазина
купи кремвирш за година
туй за нея е игрица
хапва сладко със горчица...

Здравко пак е на домати,
не, че няма той заплати
диета тук прозира ,знай,
красавец иска да е май...

Май е месец най-любовен,
ще го пишем люботворен,
Здравко – Питър се нарича,
ЕосАнна го привлича.
Тънко пролетно копнение

Извор на превъзвишение! 

сътворение от Омайско ми е и ЕосаанА


***

Ще напиша ли нещо възвишено,
да посрамя твореца във мен.
Мисъл празна, но пълна със истини,
бял ветрец от мъгли вдъхновен.
Люляк пролетен - цветна магия,
лекокрила въздишка от дим.
Мигновение преродено във облаци,
синеглаво лале във сумрачни лъжи.
Някой ден ще потъна във писъка,
в смога блъвнал лавинни петна,
ментов чай ще изпия на пристана,
нека всичко потъне в тоя залез незрим.


понеделник, 7 април 2014 г.

***

В сребрист пожар догаря тишината
небе, надраскани клавиши  проза...

Усещай моята тревога
като пламнала жерава,
сред диплите на двете ми бедра
рубина на фантазиите ти скрили.

Усещай лунните мъглявини,
селения кипящи в грях и вино,
в до болка алчния стихиен ад
на две гърди във тебе впити.

Безсрамно обладавай тишината,
проблясвам като розова зеница,
поглъщам струите на нажежените чертози,
свирепо волята ми покорили.

Езическа икона в храм без добродетел,
без изповед и без олтар....
Пустинен скитник прероден в мъглите
сред грохота от ад и свян...



Очаквам те Боже

Ех, Боже, ех, Боже..
И аз съм човек!
Превивам сърцето си.
Толкова мога.
Но дишам и пиша ти стих,
дано да погледнеш към мойта прокоба,
дано да се сетиш за мен.

Загивам сама в тишината порутена,
греха ме убива без смисъл, без жал.
Примирам от  ужас и стена замръзнала,
но още съм жива, и дишам
и дишам... едвам...

Искам да вярвам във Тебе, 
мой Боже,
искам да вярвам,
че ти си светлика,
запалил в душите любов.
Искам да пазя най-святата истина...
За кръста ти. Жертвено нов.

Премалям от рани.
И сълзите бягат.
Сурово е времето знам.
Във святост пребъдвам ли?
Опитах, но паднах. Толкова мога.
Човек съм.  И още съм жива.


Побързай, аз дишам. 
Във бездна живея.
Къде ли се губиш в нощта.
Прости ми Иисусе,
нали ме обичаш.
Очаквам те Боже,...
СЕГА!



неделя, 6 април 2014 г.

пиша мисли неуморно Сонет

Взех се на сериозно днес
и направих си компрес..
Щипка сок от зърнастец,
капка пролетна тинтява,
кихавица от някакво джудже
и Шекспирово каркаде.
Поръсих цвят от тая красота,
за да живее любовта,
на розата съперница съм знам,
но не умирам аз от срам.


Ти свят жесток си мой съперник
но победителка съм аз,
пъпка от коприва,
божествено свежея любоморно
и пиша мисли неуморно.




приказен миг…

А дъждеца ръмеше унило...
Гръм разтърси  отсрещния рид.
Ний мълчахме и беше красиво,
неизбежно, като първия взрив.
Две вселени по ярки от пламък,
преродени тревожни сърца,
пеперуден кристал във лилаво,
аромат от лазури закичили люляци
в мойта пазва на топличко скрит.
В шепи сбрана небесна коприна,
късче чудо сред вятър игрив,
вихър сребърен в мълния жива,
устни срещнали приказен миг…


хайкук

Пролетна пчеличка,
кацна днес на кроасана...
мъничка мухична ми наплю банана...
Във кафето ми се гмурна отмаляла,
близна сок от маракуя,
запърха отнесена,
боцна със жилото наште сърца.
Възвести любовта!

И умря...


четвъртък, 3 април 2014 г.

***

Онова босоного момиче с жадни устни,
чурулика сред нежния мрак,
боси стъпки в мъниста нанизва,
край пътека на морския бряг.

Лудо биле пониква сред тръните,
люляк бял сълзи бели реди,
залез цветен притихва сред дюните,
полумрака угаснал мълчи.

Новолуние спира дъха ми,
върховете потъват в мъгли,
преродено съзвездие блясва,
босоноги блаженства реди.

Онова босоного момиче притихва,
жадна нимфа  със лик на сърна,
стъпки мъжки отекват по пристана,
в тъмна страст оживява нощта.




вторник, 1 април 2014 г.

аре на поезията

Някой да зарежда орталъка,
язе бегам днес от тука.
Ще отида на армана,
арен момък да си хвана.
Ще го барна пак през кръста,
оти съм мома чевръста.
Зер сега е пролетливо.
Време много закачливо.
Умнотясах и ще мога
да ухапя носорога.
Ще го тръшна на тревата,
па ще чакам самодивите,
да възпеят юродивите.




***

Глупава, но умна, патка, но сладка.
Първоаприлска суматоха ме тресе!
Да живее листопада, искам някаква награда!
Гения във мен живее, никой тук да не се смее.
КуткудЯк, кудкОдяк, днес не снесох яйчице,
утре ще помисля за това,
нека има свобода!




***

Чурулик, чурулик !
Април заизвива трели омайни...
Кой го излъга не знам.
Мята живота ни лафове разни...
Няма ни разум, ни срам!