вторник, 28 октомври 2014 г.

***

Обичаш ме от разстояние,
желаеш ме по час на ден,
не предизвикай в себе си страдание,
виж, тая нощ е като ден.

Замърквам като котка оживяла,
жената в мен събужда в теб мъжа,
какво пък, не въздишам, а немея
пред думите ти все така.

Дори когато готвиш дроб със вино,
баварския ти сос горчи,
но си остава несравнимо,
да  ме захранваш със мечти.

Привременно се приземявам.
Галактиката пак мълчи.
Добре, че есента нехае,
припламва с хиляди искри.




понеделник, 27 октомври 2014 г.

***

Как нахлува дъждовния свят в разпиления здрач на покоя,
самодива със бели крила във постелята твоя,
дива билка със есен дъх,
зимен сън от вълшебства разлюбени,
как ухаеш на мен повей мой,
в утрото влюбено.

С жадни устни на мъж в танца луд от безумия,
забранена любов, милостиня измолена.

Време спри своя бяг,
скрий ме вътре, в дълбокото,
ти любов остани,
в най-вълшебните пориви.

Бягай морска вълна,
там на края на пристана,
превърни ме в жена,
пеперудено истинна...




***

Хубавото на хубавото днес ме споходи,
живородно звъни телефона и ... глас,
Ай лав ю  ми прошепваш и аз съм мадона,
най изваяна дева със лик несравним.

Ето няколко думи, а как ме зареждат,
пак усмихваш ме с  тон шеговит,
значи в бурята винаги има надежда,
щом дърво си посадил до плета извит.

И  те галя през вихрите, мое прибежище,
палав лъч съживява моя дом снеговит,
ти любов си убежище, мила приумица,
прегърни моя трепет във устните скрит.




неделя, 26 октомври 2014 г.

Венценосна


Набира сили пошлостта, ръце простира,
милост няма, придава стойност на света
суетна, маловажна оголяла от безумия,
по дяволите, болни времена.

Човеци като дрипи,
венец завили от неща без стойност,
хипнотично сити,
надменен тон скроен в стиха.

Там някой коленичи във преструвка,
а ти небе си ням акорд,
във делничната неуютност,
горчилка утаена във дъжда.

И в нея заблестява любовта,
най-венценосната изстрадана илюзия,
която коленичи сред калта,
бездумна като праведната истина.




събота, 25 октомври 2014 г.

***

Потърсих те,
мой южен вятър с дъх на нар,
мой ярък метеор, звезда небесна,
облечен в бяла дреха, дар, 
от  светлите космически полета.

Ти, пъстра пеперуда с багри разцъфтели,
стаила  толкова възторг,
на  снежен свят любов дарила,
във мрака на всемирния потоп.

На теб прилича  крехката ми същност,
крила от трепети през бурни времена,
ефирен лъч от седемте морета,
във синевата дето се топят.

Омразата поглъщам и се моля,
мой горски цвят, светулка ми бъди,
изправям се, потърсих пак опора,
здравей вечернице, това си ти...


Маракуя

Обратната страна на интернетската идилия
пръщъпва безотечно неуморна,
задянала поли и недочуваща, тресе я сексуална превъзбуда.
Похапва маракуя и римува,
щурмува всеизвестни висини,
царува в  топа на лаптопа, чудна марукуя,
едно такова най-любовно питие.

Очи отварям, съботата вие,
вихрушка  зимна вън света тресе,
а как ми е любовно, ой тая маракуя,
облечена във рими  от възторг реве!

Кафе, цигари нямам, но имам кроасан,
любовно пак ми пише, отчаян млад корсар.
Ще взема да го гепна за буйната коса,
а после ще го метна на някоя вълна.
   
Поема ще напиша, може и сонет,
балетно ще политна отново пак към теб.
Гимнастика не правя, на йога минах днес,
красивото във мене прегръщам без потрес.

Притихвам, сняг забръска във интернета жив,
усмивки пак ще пръсна във тоя ден тъй сив...


Оттатък, отвъд морето, сред ливадите някой пак споделя самота.
Кафенце пийвам, а в живота прегръщам теб Море, не се кося... :)
И пийвам сок от маракуя, но без лед, снега вали, далечен Адамо припява
рефрена  снежно бял..тумболанеж...Tombe la neige



Маракуя е плодът на растението пасифлора (страстен плод)



петък, 24 октомври 2014 г.

...

Как тези планини във мрака се смаляват,
среднощна тишина, далечна звездна клада.
Измамливи рисунки на голото ми рамо,
и моя порив див, във който оживяваш.

Отвесът на живота в мочурище потъва,
сияещия хаос косите ми целува.
Гърдите ми разпръскват сияния игриви,
избухват от възторг във устните ти живи.

Във лава се превръщам, огниво на съдбата,
и пак съм твоя птица-ти орбита позната.
Пак раждаме вселени на времето във здрача,
ти моя свята обич, реалност  тъй позната...


четвъртък, 23 октомври 2014 г.

***

Ти моя нежност оживявай...
Мизерното ни време те смразява.
Бъди белязан светофар,
видение сред вихрени копнежи,
душа  бъди, родена сред миражи,
съмнение бъди, задаващо въпроси,
безмълвен крясък, тих заслон,
секунда преродена вечност.

Със мене остани, бездумна сянко,
посока ми бъди, а после се смалявай.
Олющена фасада сред море от болка,
ти свята остани, бездомно бяла...бяла…






вторник, 21 октомври 2014 г.

Настроение



Протяжно, между редовете улавям белезникави петна
така далеко от звездите сред гъгнещата пустота.
Редица дървеса безклонно оживяват,
сред мрака на деня парадно в хор припяват.
Там нечия въздишка кънти като прокоба,
безмълвно криволичат обърканите хора.
Във рицарското време  пристъпвам помъдряла,
добре че няма скоч във призрачната зала.
Къде си Дон Кохоте, китарата припява,
безлика суета нощта ми съживява...


***

Отвъд реката, сред моретата
кръстосва бягаща вълна
сред изгревите на планетата
в пречудна есенна мъгла.

Покриват облаците сенките седефени
сребрист деня усмихва вечността,
една жена сред пясъка на времето
превръща себе си във кораб без платна.

Мой сън във нищото изстрелян,
далечен тътен след съня,
приспивна песен с аромат на дюли
синигеров напев в обкова на смъртта…


неделя, 19 октомври 2014 г.

Две педи тишина

Един безмислен ден,
две педи тишина,
сред тихото безумие 
на ничия гълчава,
след мигове възторг
сред морска синева,
на гарванова песен
нотите познала.

Патетиката в шепите събрах,
две нишки галактическа  неволя,
познах света в обруления мрак,
на бездната във мене оживяла.

Ти мое опиянение с дъх на старо вино,
на мислите река, затворена в бутилка вино.
Клокочещо пиянство от дни незабравими.
Две педи тишина, все тъй по морско сини...



събота, 18 октомври 2014 г.

***



Не ми достига,
не, 
на волността простора,
събличам всички свои страхове 
преди по изгрева да закопнея.
Звездите гаснат лунното блести,
докосва моите възторзи,
а ти море осъмваш с мен,
ноктюрно ми припяват ветровете ...

петък, 17 октомври 2014 г.

никаквото

Нощ денувам,
Яворов къде е?
Стълба все нагоре, после нанадоле...
Перлен свят покрит със сто неволи,
пясък в чепиците, люспи във зениците.
Чакам либе моста за премине,
чакам …есента да си замине.
Толкова огньове днес запалих,
плисна слънце
аз не се удавих.
Облаците в синьо оживяха,
морското във мен раздвижи мрака.
Цяла ескадрила от комари,
искаше лицето ми да пали.
Заиграх се в локвичката кална,
огледално в мен погледна светофара.
Пропътувах пътища незнайни.
Преоткрих нечаканите тайни.
Спънах се на прага на вратата,
тъй е, като кабел злостен мене чака.
Врътнах няколко масура къдри,
кеф ми стана с таз коса пречудна.
А сега..сега ще лапна нещо вкусно.
Хрускам някакви пилети омазнени.
Днес не съм богиня ...ко ми дреме...


четвъртък, 16 октомври 2014 г.

***




















Я ахмади,
пустинен вятър в пясъчни обкови,
причастие в един надменен свят,
по пуст и от пустиня...
тебе чакам,
отвъд неуловимото,
което дебне,
в обсебващата милостиня на оазиса.
Не ме пленявай,
съществувам,
във сенките на тайните.
Взривявай зримото,
крайбрежните миражи оживяват,
набръчкани от гузното си минало.
Я ахмади,
ветрец от сухи листи,
на никому ненужно суеверие,
забравям те,
ти всъщност си илюзия,
необратим завършек,
крясък тъй пустинен.

я ахмади от арабски - ти поласкания






сряда, 15 октомври 2014 г.

***

Налей ми някакво кафе,
мъгливо ми е пред очите,
любовната ми мисъл отлете,
възвърна се сред трепетните.

Налей ми мъничко възторг,
във тая утрин с цвят на вишня,
сред есенния ветроход,
несретно слънчево мънисто.

Очи отварям  - в тях небе,
кристали в него оживяват,
дали защото съм дете,
повярвах в ангелите бели.

Или защото съм жена,
в сърцето ми трепти въздишка,
светът е шарено кълбо,
а моя свят е антикварен.

Налей ми Божия любов,
там искам да намеря обич,
очи отварям, ти сърце,
сърце, ти днес недей умира.


вторник, 14 октомври 2014 г.

***

Очакване. Въздишка.
Скрижали пустошта оцветили.
Миг. Осезание.
Вълна понесла себе си над желанията.
Време. Отрязък блед в синевата.
Кратко присъствие. Оазис крайбрежен.
Все така обичта ме спохожда. Пустинно.
Бягам просеща.
Милостиня поднесена даром...



неделя, 12 октомври 2014 г.

***

Все тая ничия земя зефира гали,
на морската мъгла омарата 
размива хоризонта оголял от спомени.
Най бляскавата същност на деня
абсурдно приликите разводнява,
различната ми същност след нощта
в червени сенки се смалява.
За листопада шепне тишината.
И той в червено,  огнена палитра.
Запалил огънче в сърцето,
сред звездните въздишки на листака.
Две устни във потайност зашептели,
на утринната хлад дарили ласка,
целуваха вълните укротени
във дълбините на магията позната.
Все тая ефимерност  ничия,
внезапно разсъблякла страст вълшебна.
Във пламъка на неизбежна изнемога
дарява ме със  слънце
среднощен пир във утринта мъглива...


вторник, 7 октомври 2014 г.

***

Повя есеняка нашепвайки тайни,
пилигрим галактически уморен от безумия,
във безпътния свят на човешките драми,
носещ кръста от мисли еретично съдбовни.

Крия своите илюзии в скрития повей.
Вятър зъзне в оковите на лиричния спомен.
Всеки порив е истина, скален гълъб прокуден,
Есен, цветно причастие клада парещо лумнала.




сряда, 1 октомври 2014 г.

Към... поезията с благодарност

Мое убежище,
ти си Вселена,
кътче от райски простори,
грохот на мълния
извор чутовен,
думи предвечни,
влюбено в слънцето Време.
В тебе замирам,
скитнице смугла,
повей от зимните хали.
Мое прибежище,
Божие семе,
в най-благодатната есен...