Две педи тишина

Един безмислен ден,

две педи тишина,

сред тихото безумие 
на ничия гълчава,

след мигове възторг
сред морска синева,

на гарванова песен
нотите познала.

Патетиката в шепите събрах,

две нишки галактическа  неволя,

познах света в обруления мрак,

на бездната във мене оживяла.

Ти мое опиянение с дъх на старо вино,

на мислите река, затворена в бутилка вино.

Клокочещо пиянство от дни незабравими.

Две педи тишина, все тъй по морско сини...