вторник, 26 януари 2016 г.

****



Прегръщам ангел.
Топла недомлъвка.
Разперени криле докоснали челото.
Два стиха бледност. 
После векове греховна преизподня.
Предишните странствувания помниш ли.
Невръстни бяхме.
Огненоподобни.
Ти Ангел. 
Бял като саван от снежни преспи и безплътни думи.
Безпътните прераждания помня. С теб.
Хилядолистни бездни в романтични дрипи.
Болящи от доверие ръце.
Свирепи бури разсъблекли ветровете.
Сред топъл повей в цъфнали треви. 
И утринно красива вечер.
Докосната от чувствени лъчи.
Простор, в контур от  натежали мисли.
Акорд от няколко съзвездия абсурдни.
И мисли светли, мои мисли,
пустинно натежали от печал..


посветено на Лу...на мен подобен...


понеделник, 11 януари 2016 г.

***

Какво са тайните на времето,
мост към някакво очаквано повикване,
запазено във скритите  потайности.
Осиротяло времето  очаква доказателство.
За безнадежност.
Естествен недоимък на души в окови,
потресени от собствения си безмълвен вик,
със който неочаквано приемат тишината за раздумка.
Гробовно, с благодарност към съдбата
която си играе със душите ни...


неделя, 10 януари 2016 г.

***

Открехвам нишките  сивеещи на времето,
в ефирното  извивки нежни преоткривам,
скрежее  неизречения дъх,
от срещите ни в бялата пустиня.
Там бягството е винаги в ума,
във кучешката същност на света ни,
във нечие пречупено крило,
внезапно осъзнало че е бреме.
Притихвам във сумрака,
там се крия,
прошепвам истини порутени от тишини,
очаквам своето пропукано спасение,
във  огледална рамка от звезди да се роди.


събота, 9 януари 2016 г.

***

Прониквам в паузите от съмнения обзета,
редя безумен пасианс,
колода карти с четири валета
и няколко безмислени царе.
Във съботите някаква ирония прозира
какво пък, имам си море,
два лебеда и езерно спокойствие,
в което си се чувствам най-добре.



понеделник, 4 януари 2016 г.

***


Две нимфи от картина,
ренесанс,
разголени тела,
привидно крехки,
остатъчна мелодия и смях,
от райските селения
във свят безверен.
Ретуш подобен на маслина,
добавям клонче от елха,
заформям ритъм,
своята дружина,
във патос от възторг да потопя.
Поглеждам мрачния прозорец
свещта догаря  с лепкав дим,
а пеперудата във мен остава,
загледана във себе си
преди да изгори.


***


От тая чаша кой ли не е пил,
била на дядо казват,
с нея се кръщавал,
в оная тъмна кръчма със ръждясал дим,
сред който демоните скритом плачат.
Наливам в нея  сливова ракия,
от лозето събрани плодове,
преварени от чичо, луд гидия,
отдаващ чест на чужди богове.
Отпивам глътка. Пари и приспива.
Дъх от градини стари с буйни ветрове,
хайдушко пиво, аромат на сливи,
притихнали във сини цветове.
Дали защото днес съм нереална,
сълзливото не мога да възпра,
Какво пък, следновогодишно пиво,
ракия от хайдушки времена.


събота, 2 януари 2016 г.

***

Толкова. Метаморфозите излъчват самота.
Защо ли ме целуват ветровете?
А тая зеленикава мъгла прониква тъй навътре,
задушава дробовете.
Преглъщам пара във очакване на нищото.
Бледнея.
Светкавично си татуирам нещо като цвете.
На бронята. Далече от сърцето.
Крилата ставам. Тъй прогонвам бесовете.
В проценти се измерва обичта ми.
В карати огнения порив на сърцето.
Две истини заключвам във бутилка.
Едната от разнищени желания,
а другата разжалвана светица,
в невидимата памет на душата.




***

Във снежното на снежното прошепвам те,
по - бяла от снега във бяла вечер,
изглеждам като смаяно небе,
притихнало в прегръдката на здрача.
Заключвам те в дъха си притаен,
на зимата във тайните те крия,
потръпвам сред студени снегове,
във топлата прегръдка на разнежен спомен.
Кръжат звезди, вселени бурни,
ония водопади заледени пръскат  студ,
Защо ли устните ми пак са полудели,
предсказват вихри в бездиханни светове.