***

Толкова. Метаморфозите излъчват самота.

Защо ли ме целуват ветровете?

А тая зеленикава мъгла прониква тъй навътре,

задушава дробовете.

Преглъщам пара във очакване на нищото.

Бледнея.

Светкавично си татуирам нещо като цвете.

На бронята. Далече от сърцето.

Крилата ставам. Тъй прогонвам бесовете.

В проценти се измерва обичта ми.

В карати огнения порив на сърцето.

Две истини заключвам във бутилка.

Едната от разнищени желания,

а другата разжалвана светица,

в невидимата памет на душата.