Прошение

Няколко топли минути спокойствие,

падащи ритми под южно небе,

неми възторзи от няколко изгрева,

после безмълвно греховна тъма...

Няколко думи ненужно измислени,

ти непокорност си ярка мъгла,

пролетни рими търкулнати в залеза,

птичи напеви рушащи скали...

Нещо такова и хуквам към себе си,

търся в морето разплакан акорд,

в празното крия сълзите от вярност,

после се моля, дано завали..

***

Пътеките са само част от пътя,

като обичане на кръстопът,

бездомно е сърцето без вълшебства,

като беззвучие изтръпнало от студ.

Доверието път е, но с посока,

светулка есенна със котешки очи,

разпада се като сълзлив прозорец,

във който вятъра свисти.

Оставаш неопитомен за вричане,

секунда в някаква далечина,

очакваш моето обричане,

на синоптик вещаещ за дъжда.

Не ме очаквай, недаряващ слънце,

бях твое случване във бризов летен ден,

по дяволите твоето усещане,

белязало с пушилка моят път.

***

Кой би помислил как живея

напук на своите безумства

една самотна стая не е бреме

тя има призрачна позлата...

И смисълът да съществуваш не е бреме

така откриваш своето безсъние

кръжат над покрива ти ветровете,

а ти безветрено, сълзливо си пасуваш.

Във странният пейзаж любовно блясва

копитце избродирано с вълшебства,

разнежено във него ти се гушваш,

целуваш го със устни побелели.

И си редиш хербарий от глухарчета,

сънуваш вино в пълни делви,

как се иска да повикаш някой,

за да стопиш с дъха му снеговете...

Аранжимент

Аранжимент

нов проект съвсем зарезанска философия

Едно протяжно утре търси смисъл

и вчерашното днес отново се повтаря,

до втръсвате от ничие присъствие

отсъстващо когато мен ме няма...

И ничието шепне празни думи

потънал спомен в тъмна тайна ниша,

слънцата там бележат само дати

в които пак присъстващо отсъствам.

Отколешни приумици надничат полудели

напомнят ми за изгреви, все тъй безлико бели

мълчание ридае в цветовете

небесните дъги поглъщат ветровете...

Отпивам глътка вино , червена е луната

във ягодови мисли с черешова позлата,

окаяна въздишка със дъх на грозде старо,

запалих пак цигара..и пусто опустяло...