Аранжимент

Аранжимент

нов проект съвсем зарезанска философия

Едно протяжно утре търси смисъл

и вчерашното днес отново се повтаря,

до втръсвате от ничие присъствие

отсъстващо когато мен ме няма...

И ничието шепне празни думи

потънал спомен в тъмна тайна ниша,

слънцата там бележат само дати

в които пак присъстващо отсъствам.

Отколешни приумици надничат полудели

напомнят ми за изгреви, все тъй безлико бели

мълчание ридае в цветовете

небесните дъги поглъщат ветровете...

Отпивам глътка вино , червена е луната

във ягодови мисли с черешова позлата,

окаяна въздишка със дъх на грозде старо,

запалих пак цигара..и пусто опустяло...