След утрешният ден

На лятото черешовия вкус усещам,

а в крехката невинност на копнежа,

въздиша кехлибарен днес брега,

досуш като душата на девица.

Дърветата бродират чудеса,

отворили ръцете си за полет,

а нежността опипва със листа,

фантазиите ми с дъх на лятна орис.

Магичен звездопад и твойте устни,

след утрешният ден чаровен дъжд,

и моите възторжени милувки,

предчувстващи блаженни светове..

***

Един случаен порив

случил се внезапно,

въздишащ вятър

в нежното мечтание на случая,

извивка от докосващи се устни,

болящи от докосване във тъмното...

Незнайните посоки светофари са,

светлинни шепотници време,

раними са листата на тополите

и тиха тишината на разделите..

Прелиствам страница,

измъчена от спомени,

безплътно те докосвам...

пустинно па̀рещ, ласкаво невинен...

вали разплакано мълчание,

а залеза ухае на стърнища...

***

Разказвам си,

броейки стъпалата,

за люляците с дъх в лилаво,

за восъчните мисли на светлиците

в които се стаява тишината...

Разказвам си,

превърната във залез,

измислям притчи за магьосници,

навярно ще ги чуеш през мъглите,

които си превърнал в отстояние.

Докато чаках вързах хоризонта

и в тъмното започна да разсъмва,

прозорецът ми беше топло слънце

когато мълчалива те целувах...

Отвъд конкурса

Захванах пак да пиша стих,

намислих изключителна тематика

конкурса беше тест за стрес,

като домашно по граматика.

Внезапен порив овладах,

на стихчето подхожда проза

и в младостта си оживях,

потънала в безброй въпроси.

Една вселенска пустота

във моят свят нахлу безумно

мушица бях във ден жесток,

обхвана ме една психоза.

Захраних егото с любов,

тъй зажаднях за думи прости,

не си задавам тоз въпрос

да бъда или не в конкурс кат този.

Реших да си възпея котката,

оная безусловно кротката

и кученцето до кревата,

което пази сетивата.

По късно ще забъркам каша,

досуш като оная Маша,

а стихото ще пусна в групата,

за да направи си поуката

и да я охлади от скуката.

написано по повод пореден конкурс в група Многоточие...

***

Морето сълза е от небето,

дълбокото мидено е,

солено като Гоморски стълб..

Защо ни е топлината,

щом мръзнем като пустинни айсберги,

в долината на изстраданите възторзи...

***

Живее си пчелица

в росната тревица,

кихна и се прероди в мушица,

тая ми пчелица :)

хрумко

***

Само бъди силен и твърде дързостен..

Вярвай

  

Корона сложи си смъртта,

облечена в одежда черна,

разшета се навред в света,

оплела страшната си мрежа.

Преди бе древната змия,

съблазън в райската градина,

а днес е видно, Сатана,

злокобно предизвикал криза.

Ако си безнадежден и унил,

спасение търси в небето,

духът си презареди,

надежда с вяра във сърцето.

Човеко , сътворен по образ Божий,

Адаме, плът недей бъди!

Духът Свят нека тебе води,

към свойте светли висини!

Полъх от висините

Реших за Андите да пиша,

във оня древен птичи свят,

кондорите да са ми спътник,

във тоз свободен необят.

Нарамих две торби с надежди,

възседнах звезден вихрогон

и ето ми на Макчу Пикчу,

тоз връх ми стана тих заслон.

Див вятър шепне ми легенди,

възпява древните земи,

запява за ония сенки,

зазидани в миражни дни.

Дали ще се усмихвам кротко,

приела своята съдба,

или ще търся тук находка,

короната на легендарен принц.

Във мрачините дебнат пуми,

нашествие , фатални дни,

но мъдростта ме днес споходи,

там звезден лъх ме озари.