Разказвам си,
броейки стъпалата,
за люляците с дъх в лилаво,
за восъчните мисли на светлиците
в които се стаява тишината...
Разказвам си,
превърната във залез,
измислям притчи за магьосници,
навярно ще ги чуеш през мъглите,
които си превърнал в отстояние.
Докато чаках вързах хоризонта
и в тъмното започна да разсъмва,
прозорецът ми беше топло слънце
Няма коментари:
Публикуване на коментар