Днес пиша дълго писмо
разлиствам отново сърцето си,
там скрила съм още любов
поръсена с листи безумия.
Написал си кратък имейл
във него се крият бездумия,
две думи прикрити с безброй страхове
и скреж във глазура от спомени.
Въздишка поредна в разплакан сонет
случайно по устните пада,
нощта е покрита със капчици лед
целува ме вятъра - лудия .
Морето потъва в златист ореол
смутено от своята сила,
дъждовно ми стана във мрака и днес
имейл ти написах без дума любима..