Защото днес съм безпосочна,
защото в драконовото потъвам,
мълчалива,
стих картинен,
в най-капризния нюанс
на многокрила същност...
Тъй недописана оставам,
пожелана,
укротена от беззвучията на устните,
и бликнала във тебе като пяна,
уханно утринно присъствие.
Почуствай пролетната лудост
избуяла във гърдите,
въздишащи по твоите милувки,
гмурнали се в мъжката целувка
на няколко луни,
искрящи от очакване,
наситени със чувства.
Дали те пожелавам?
Не, не зная..
Безумно ми е да те имам във мечтите,
да пазя непокорната ни тайна,
да ти повтарям колко те обичам...