четвъртък, 29 август 2013 г.

Размечтан миг


Съвсем на края лятото намигна ми,
усмивка облачна облечена във дъжд
в керемидите разпръсна позабравени илюзии,
прашинкови нюанси затичаха навън.
Пълноводна съм. Ухая на прекрасен миг.
Усмихвам ти се, мое равноденствие.
Любов измислена съм. Зимен сън.
Вълна копринена със пеперуден звън.
Рисувам утрини, притихвам в залези.
Аз знам. Докосвам те задъхано.
Събличам се. Любов дарявам.
Съдбовна съм. Сияние от слънцето целувано.
Бленувано вълшебство. Свенливо умълчано.
Потъна във морето, утихна размечтано.
Пречистено блаженство във лиричен сън.
Събудих се. Виж, лято е навън.


***

Отражения от думи и отблясъци
докоснали с лъчите си прокудените залези.
Неизречени пориви в които угасвам,
предишни равновесия укрити в невъзможното,
прошепнати столетия спиращи дъха ми.
Сгушена във твоето сърце потръпвам и съм жива.
Ярката палитра на морето  ражда дъждове,
по  струните на вятъра изтичат  капки  есен.
Веригите на корабите безразлично гонят
болезнения повей на прибоя,
дюните прегръщат безутешно
ония наши стъпки скрити в раковините,
отнесени от хладните вълни,
удавени в сълзите на небето призори
когато сенките изчезват
в миража на мастилени скали
стопили пламенния ритъм на морето.










сряда, 28 август 2013 г.

Никой


След падението душата ми въздъхна,
яростно избухна ледената пустота,
в нямо птиче ли да се превърна,
та на всеки тук да угодя?
Замълчи когато те потиска нечия неправда,
тихо подложи смутеното лице,
и шамарът нека те затрие.
Ти какво си всъщност?
Никой със сърце.
Ти  си въздихание от светове измислени,
спряло за разпятие във нечии сив живот
и дори когато парят казаните истини,
замълчи дете заключено дълбоко в мен.
Бледото ти чело нека се притиска
към земята суха със кипяща  скръб,
но не изговаряй думите задъхано,
спри се там при кръста и…не пей.
Замълчи, заспи и чакай, чакай,
чакай,  засънувай пролетния дъх на обичта
във заключения паралел на онова усмихнато,
далечно, чуждо, любящо неизбежното
Небе със земен мир надеждата заченало 
родило вярата, въздъхнало "осанна" от сърце!

*Пея осанна (на някого). Възхвалявам някого прекомерно.




Полъх

Ветровете отнесоха мислите дъждоструйни,
все едно с тях катурна се лятото,
във прозрачния свят на крайбрежните острови,
край сумрачната сянка на маслините скътани.

Чудесата потънаха във прашинкови есени,
забълбукаха шепотно в най - красивите песни,
във смълчаните лодки зацари самотата ми,
пак целуваш ме алчно и се влях в тишината ти.


понеделник, 26 август 2013 г.

Мотиви от дневника на една снобарка


В четвъртък съм родена, като в приказка.
В замък сред дъбравите на нечии приумици.
Прокапала сълза от езерото край постелята ми,
далеко някъде светкавица процепила небето.

Понякога във петък съм на себе си.
Преглъщам стъпките на бързащото лято.
А някъде отгоре ме догонват мислите,
невинно премълчали чаканите истини.

Изгрява съботното слънце и в пустинята.
Земята е в очакване на чудото.
Целувам изсушените ти устни дъхави.
И иска ми се да погаля утрото.

От нежност се разтапям във неделите.
Ухае въздухът на морски рифове.
По влюбена съм от  усмихнатия сън на времето,
в корема ми танцуват  лудо пеперудите.

Понеделникът е щураво кълбо.
Трудно устоявам на тревогата.
Няма те във моя небосвод.
Смисъла на залеза нима е в невъзможното?


Бездумно с приятели

Бледи трепети варосани в самотата на времето,
захаросани спомени за скиталчески пътища,
за усмихнати обеди и тъгуващи вечери,
в сиви сенки облечени днес сте мои приятели.
Във мъглите потънахте, скри ви вятърна мълния,
плаче екотно времето, на забрава обречено.
Все се скитам в сърцето си, още светите в мрака ми,
но защо ли тъй палещо ме загърбват очите ви?
Низ от шепоти есенни се притулват в душите ни,
няма парещи кестени и са сухи очите ми.


неделя, 25 август 2013 г.

***

Едно Усещане , Че Нещо Ще Се Сбъдне
Един Копнеж Докоснал Радостта
Едно Дихание На Устни Недокоснати
Една Ръка Събрала Нежността
Една Сълза Намокрила Крилете На Нежен Гълъб Без Очи
Едно Дете Намерило В Нещата Игра , Която Да Боли
Едно Небе Покрито С Акварели
Един Копнеж За Болката Готов ....
и мислиш си:
'' Ще Побере Ли Земята Толкова Любов?! ''

автор неизвестен


събота, 24 август 2013 г.

***

„Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!”

Христо Фотев

Колко си мой,
колко си истински!
Господи,
колко са силни ръцете ти,
нежните,
устните твои са толкова искащи,
невинността ти погубвам
и толкова искам те.
Хаосът грабва ни,
пагубно търсещ,
ние загиваме,
не и завинаги.
Винаги заедно,
невъзможно изгубени,
в мрака на утрото
във светлината на залеза.
Господи, 
колко си истински,
колко са топли очите ти.
Южните…


сряда, 21 август 2013 г.

Проникновения при суховей от жар белязани


Във мене се събужда огнения пламък,
поезията някак сиво крей,
съзирам в нета летен безпорядък,
от юлско утро в августовски ден.
Приморски булеварди скрити в сенки,
от гроздови въздишки кея онемял,
а тези примижали жълти листи,
обрулени от вятъра подсмърчат с тиха жал.
И някак ми е делнично и някак ми е морско,
поглъщам прелестния стон на някаква вълна,
разбила се в сърцето ми изнежено белязало
копнежа ми за теб, за ласкавия юни, за дъжда...




вторник, 20 август 2013 г.

Лятна нощ в сън

Къпините възторжено ни кимаха
възпламенили звездния покой на малинака,
във тайната на тайните градини
в най-славеевото горещо лято.
Във най- танцуващата нощ на утрото,
във лунния предел на небесата,
разказвам приказка за влюбеност,
отвъд пределите на необята.
И страшно ми се иска да съм сбъднатост,
с въздишка да отварям нарисуваните сфери,
Плеядите да ми намигат илюзорно,
в прегръдките Орфееви на слънцето събудено.
Аз не мечтая, дивно те целувам,
в избягалия океан на времето,
откривам стъпките ти, не сънувам,
измислени са само пеперудите
и есенните кестени в ръцете ми.


Пустинни напеви


А вятъра с пустинята говори,
във пясъчните дни на долната земя,
оазиса е някъде в просторите,
напомня пролет с лумнала трева.
Напомня на жена със златни ириси в очите,
на бедуин разплакал падаща звезда,
прилича на оранжево прикритие
в което е преляла младостта.
Убежище за спомени в мотиви тебеширени,
написани набързо с пареща ръка,
три облака се спряха във очите ми.
Родиха горест.Тежко се отрони вечерта.
Далеко зазвучаха роговете на пастирите,
бавно се отдръпна песента.
А мрака заваля, обви пустинята,
притихна преродената вселенска тъмнина.
Вятъра зави ожесточено,
прикри със яростна прегръдка спомена за теб.
И нашата следа изчезна във оазиса на сенките,
пустинята побърза да покаже на света
поредния мираж.
Преглътна премълчаваната истина.
Разказа му за...нас...




понеделник, 19 август 2013 г.

Сонет преди края на лятото

Опитах се да те прегърна тая нощ,
призалезно затихваше морето,
вълните уловени във мига
пригласяха пустинно във далекото.
И не, че уморени  бяха дните ни,
простора все така ни мамеше задъхано,
замлъкнаха задълго птиците,
преди да тръгнат някъде по пътя си.
Припомняме си старите лози край залива,
оная криволичеща лагуна във очите ни,
смокинята до сладостност разбулена,
във своята отдаденост на времето.
Косите ни са сребърни молитви,
все тъй назад прихлупва ги ветрецът,
а устните ни кой ще напои със влажна споделеност,
когато ни завари в дъхавото  на копнежа утрото...

Притихвам в теб, ти моя вечност полусънна,
ухае сътвореното море на сън и младост непробудна.


четвъртък, 8 август 2013 г.

***

Вълна подир вълната…
И пак вълна…
И плисък…
И прегръдка…
Вълна подир вълната,
покой вълната носи,
вълна подир вълната…
А моята любов покой не носи.
Не, не носи!

****
А моята любов покой не носи
приижда в мен вълна подир вълна
и пясъка от нея милост проси,

за да  се слеят  във една... Вълна!

по памет


***

Слушай, аз съм непозната,
цвете с неизвестен аромат,
тънка ленена позлата
е покрила моя нежен цвят,
дълбоко ме вдъхни,
не се страхувай,
аз цъфтя в годината веднъж,
после като лято ме сънувай,
като първи топъл летен бриз.

понеделник, 5 август 2013 г.

***

… залезът потъваше в очите ти
изчезваше простора във  дълбокото
смокините са сочни до побъркване
а аз съм в сянката на битието си…


Брутално


Летен вирус ни издруса безпощадно,
и изгътахме всички най- фатално,
парим и лежим навред,
ба си тъпия късмет,
пием хапчета и чай,
сякаш е настъпил януари,
а от вън се къпе в адска жар,
топлия безпънен ден.
Гордия Балкан ветрец за нас не рони,
смуча ментови бонбони,
ще гася огъня си с оцет,
майната му на ваканционния късмет!


събота, 3 август 2013 г.

Картини от пасторала на една Мария

Синее мъглив хоризонта,
прежаря яркия слънчев светлик
под асмата с зелените гроздове,
аз се трудя и раждам нов стих.
Котаракът лениво ме гледа,
пеперудата в кръг се върти,
от оградата на съседа,
слънчогледа  умно мълчи.
И вживявам се в новата страст
поетичната,
романтично жужукат пчели,
от  балкона отсреща следят ме тъй влюбено,
две искрящи огромни,
много мъжки очи.
Подозирам сърцето си в плен на момента,
любопитката дреме във мен,
ще прескоча табуто на моята тента,
ще поканя съседа при мен…
на  бяло сладко, кафе и…  локум!


четвъртък, 1 август 2013 г.

Смехът на лятото

На залеза във тихата въздишка
търся преродената мечта,
забравения пристан ревниво ме загръща
във сянката на приливна вълна.
Нощта потъва в тъмната прохлада на морето,
смокинята разрошена реди напеви остарели,
разхвърляния свят на лятото
намира в тишината  далечни птичи трели.
Делфините очакват лунната пътека,
във нежната безбрежност на очите ти,
а някъде отгоре звездоходите
чертаят полунощни взривове.
Устните ми шепнат влюбено,
танцуват моите фантазии.
Целуваш ги, прашинкови миражи
прибягват в мрака непогалени.
Гърдите ми са пеперудени въздишки,
с които си играе вятъра,
как  твърди са извивките на устните ,
с които ме извайваш тъй изгарящо.
Далече в люлката на седемте морета
светкавицата преражда любовта ни,
а смисълът добива очертания
във теменужения смях на лятото.


В шепа сбрано

 Босоногото, изригващо лято прилича на теб,
дипли фонтанови пръски по белия пясък,
ведроструй размечтан във очите ти мокри,
воднопръскащ  ветрец във екстаза на вятъра.

Нетъгуващо чакай ме, изгорен от жеравата,
любовта ти  боляща е  като дъжд пожелан,
приседни тук до мене в цъфтежа на бриза
позволи на душата ми милостиво да седне до теб.