понеделник, 30 юни 2014 г.

Юлски океан



Нощта разтла чертог бездомен,
във маскарада звезден скри сълза,
поръси тишината с лунни сенки,
разлисти търпеливо вечността...

Измисли няколко куплета бели,
после в песен ги изпя,
на чер опал огнивото запали,
във степния пожар изля страстта...


Две педи пустота,
на крачка от възторга,
студена красота,
във нощ,
във нощ тревожна.

Усмихнати лица,
магия непозната,
целувка от луна,
копнежно невъзможна.

Морето отразява
невидима планета
лицето ти е сянка
от струнната комета...

Взривявам кръстопътя,
абсурдно се смалявам, 
превръщам се в жена,
отново  оживявам...

Пречистена от болката,
пробужда се душата,
във юлски океан
се къпе пак Зората...




четвъртък, 26 юни 2014 г.

***

 Несъответствието предизвиква интерес.    Нестандартното е интересно временно. После става трън и боде. Временното често е постоянно, същественото предшества гордото празнословие на невидяните вътрешни емоции.
  Попадам в капан за наивни откровения, носещи кални потоци признания, като последно убежище в приюта за талантливи непризнати дарования, намерили изява в свитото пространство между два реда и няколко картини.
   Отвътре тишината крещи, очаква някой да чуе плача на собствената си душа. Когато долови ритъма на сълзите, невидимите вопли на нечие послание отваря пътя към замръзналата сърцевина на самотата.
 Споделяне, всичко започва с това.
  Доверието, което изграждаме е същия капан за наивници, в който драговолно полагаме чувства, думи и очаквания, с трепета на деца, открили вятърната мелница на приказния свят, така прекрасен, като фонтан от лъчисти слънчеви изригвания!
   Някой идва в твоя свят, настанен в удобното кресло на монотонното ежедневие. Някой, който търси пространство в тесния откос на дулото, наречено приятелство.
 След мълнията, слушай как ехото заглъхва  в тътена на гордостта, която предшества падението.
  После всичко се слива с делника, в който  врабците  се стопяват и изчезват изчезват като хората. 
  Помнят ги само птиците, записани в оная книга на унищожените мостове, ония, дето после никой не може да възстанови...

 из " Дневник за неканените гости"


   

сряда, 25 юни 2014 г.

***


Измолих две сълзи,
като пътеки бели
в ефира на нощта
пустинно нацъфтели.
Звезди от перлен дъжд,
две босоноги сенки,
във мрака оживели
и в тихата луна,
греховно ласки вплели.

По кожата ми пари
последната целувка.
Със устни ме рисуваш,
и жадно те поглъщам.
Сълзите ми в дланта ти
са като две пътеки,
безсънно изсветлявам,
безсъница любовна.

Във мрака се стопявам,
прашинка в нощ тревожна,
във тебе оживявам,
мистична
невъзможна...




вторник, 24 юни 2014 г.

Среща

В едно бистро
накрая на квартала,
на десет крачки от брега,
хвърлих котва премаляла,
от тая ранна есенна мъгла.

Поръчах лед за двама,
с черешка за  усмивка,
загледах се във залеза,
преди да цъфне изгрева.

Видях те сам на кея,
във сянката на фара,
погледнах към луната,
защо ли бе изгряла.

И стана ми вълшебно,
във еньовския сок,
добавих две череши,
лимони и любов...


понеделник, 23 юни 2014 г.

***


Хѐле...
...съм нещотърсач...
И богиня по призвание.
Ласкав юлски житен клас,
свит в световната неволя.
В поетичните среди
многостен съм, с прави ъгли,
на художественния фасон
дорисувах щрихи нови.
Хубавица чудноморска,
от архивния албум,
нова мода по Фелини,
като в италиански филм,
Обожатели духовни
няколко кохорти днес.
Падат си по мен мнозина,
аз съм дама със финес.
Ако някой ще умира,
нека е в потаен ден.
Утре съм на скара-бира
 в Бъкингамския дворец,
Лорда ми намигна в ляво,
със огромен диАмент.
Ще го пипна черноморски,
със душевен  архо стон,
мойто слово вий го знайте,
по опасно опасно е от ...трен.
Ще съм херцогиня зная, 
после ще съм със корона,
Абе… вие си потрайте
ще съм пак Анна на трона! J

хѐле — некласифицирана дума (тип 500)
трен— ост. влак




***


 И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
Битие 28 глава

Остани си при кипариса,
под отметката със спомени,
между бреговете два,
скрити в морското подмолие.
Между слепия копнеж,
там, край фара на мечтите,
ослепял от жадна страст,
вечно гален от вълните.
Остани си в твоя свят,
моя днес е като сянка
между теб и самотата.
Остани си там, изгубен.
Остани си  сам във лъжите,
Приказки редих безумни,
но не съм Шехерезада.

Аз съм Яков, мъж пустинен,
имам стълба към небето.
спирам да се боря с Бога,
белезите ми са много.

На колене днес се моля,
Прося милост от небето,
Господи подпри ми кръста,
И прости ми греховете!

събота, 21 юни 2014 г.

***

Босоного лятото набързо долетя,
във дъжда виновно се усмихна,
сложи слънчевите очила,
заприлича на засмяно чудо.

Забълбука в смаяния небосвод,
на липата кацна пойно птиче,
в калния поток замря,
и се гмурна във прибоя морски.

Мое детство, крия се във тебе,
сине мой, възторга ти дарявам
лято мое, идваш тъй навреме,
вятърко приливам от любов.


петък, 20 юни 2014 г.

***


Стига ли ми това небе,
облаци разперили бродерии,
или това атлазено море
тържествуващо, като надежди бели...

Стига ли ми нежния сюрприз,
с бриза летен дето се задява,
стига ли ми пеперудения смях,
в слънчева прозрачност оживяващ...

Стига ли ми цветния прашец,
в кладите на младостта ми,
истината скрита в мъдростта,
в черния отблясък на скалите...

Някога  ще побелея от възторг,
ще обичам носталгично живо.

Стига  ми, потрепва житен клас,
някъде дете тревожно плаче,
топла  майчина сълза
стича се по дланите ми хладни...


четвъртък, 19 юни 2014 г.

Не пожелавай Мирабилис

Не пожелавай Мирабилис

съчинение

Изход 20:17
Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти.

Морно беше това зимно утро, морно и замръзнало, като душа.
Прозореца потресен надничаше в очите , готов да ми проговори.
Врабчето от стряхата жаловито намигна, после отлетя.
Тогава се появи ти.
Далечен, забързан и мой.
Зазвъня в сърцето  и отворих вратата. Кой ли не бях пускала там.
Безопасно е някакво цвете да подири подслон в скромното ми обиталище, за да усмихне навъсения ден. Цветно да проговори капчука, улицата да заискри  с багрите на лято, а аз да се доверя на себе си!
Оживях и вдъхнах любов.
Вдъхнах теб, любов в любовта ми.
После дните пронизаха вечността, простора се превърна в птица и се засели в кроткото битие на една непозната жена. Там остана.
Докато не пожелах!
Дома ти, там  беше вградена сянката ми, душата ти, защото си я присвоих, децата ти, защото  детството ми оживя самотно и бедно, отвлечено,  напомняше за истинската ми същност,  оная, която не приемах за своя.
Затова пожелах твоя дом. Там да си мой любим, мой любовник, вдъхновил не само леглото ми, но и плодната градина от безмислици, в които отглеждах илюзиите си. 
Нямах мечти. Имах теб.
Имах нашите дни и нощи, смеха ни, стъпките по пясъка, изчезващи в ничия земя като прашинки от бреговете на времето.
Пожелах аромата ти на море и мъж, пожелах силата на ръцете ти, толкова нежни и ласкави за мен. Пожелах устните ти, целувани от изгревите, в които присъствах, в соления мирис на стария пристан, носещ  забравата  на времето и светлините на един забравен маяк, обрекъл дните ни.
Приют за ветровете на нашите странстващи несъвършенства.
Ти не си болка. Болката съм аз.
Пожелах.
Превърна ме в човек.
Небесата са моя дом, приземяването не винаги е правилния избор.
Хубаво е, че имам своето безсмъртно амплоа, в него са скрити сълзите ми.
Сълзи ли, не това са отломъци от окото на бурята, нали затова я пожелах, безветрието ми носеше горещите зимни пясъци на пустинята.
Няма ме.
Пожелах. Сега си задавам въпроси.
Превърнах се в човек.
Хубаво е, усещаш любовта и разбираш как Бог оживява възкръснал над безликата суета на нечие несъществуващо благоразумие.
Пожелал, да бъде единствен в сърца на хората.
Защо ли???


вторник, 17 юни 2014 г.

Имресия преди залез слънце


В такива дни приливам от любов.
Отмаляла се губя в твоите прегръдки,
очите ти поглъщат моята светлина,
устните ти мълчаливо танцуват 
в онова пространство между и изгрева и залеза,
където е заключена събудената ми женственост.

...фантазия съм,
такава земно извисена,
от лунен сън откраднала
най безнадеждната надежда,
в обятията ти скрита...
...сянка с цвят на макове
жълтоока самодива
в диамантения низ от залези...
...целувай ме,
въздишка от кристали
във твоята любов откривам,
среднощни чудеса
заключени във мълниите на гласа ти,
видение от драконови водопади
разливащи по моите гърди,
най цветните искри безумна нежност...
...вали мой струнен дъжд в утробата невидима...

Даная те очаква оплодена.
Заспивай в мен,
когато те събудя,
ще скрия голотата си от тебе.

Ще бъда твоя храм.
Ще бъда твоя жрица.
Във устните ми не търси смирение,
ще пият силата ти
все така разтворени за тебе...
...все така
...в молитвения порив на душата...




неделя, 15 юни 2014 г.

***


Неделни мои пясъци златисто сини,
усмивка от предишни времена
събудена звезда пустинно отразила,
кервани кехлибарени разтворени в деня.

Вселенска пустота през палмите наднича,
ухае на оазис в прозрачна мараня,
поглеждам през прозореца отворен
и вдъхвам себе си
във призрачната песен  на нощта...

Потъвам и се губя, мираж от светла бездна
среднощна светлина във здрача посребрен,
поглеждам те и ето, очите ти са влажни
кафявото им кадифе е меко като ден.

Косите ти искрят във бяло снежно злато,
ръцете ти са хлад от езерна вода
озъртам се и ето, приижда бързотечно
оная наша страшна  последната вълна...

Въздишка от стихии 
вибрира в облак струнен
душата ми те търси
в деня ми недолюбен...



събота, 14 юни 2014 г.

***

   ... Лъжовен свете, мръсен скапан и сбъркан. Не те признавам тъй както ти мен не признаваш.
За какво ти са синьото и зеленото и тези страхотно красиви скали! За какво ти е топлата пръст, кафявата, меката , в която семената никнат с надежда и в която всички накрая изгниваме.
Пари, пари и пари, ти друго не знаеш скапльо такъв. Всичко в тебе е едни пари. 
Вълк в гората да бях от една пушка щях само да бягам. А в този мек,тъй гладко тапициран живот навсякъде ме дебнат парите на другите, възкачват ме и ме събарят,
Въздигат ме и ме предават на всяка крачка! Ах, гадните ви пари и пари…

цитирам по памет...из" Хубавата Мария" на Дончо Цончев

петък, 13 юни 2014 г.

Сладко от череши


меден съд дълбок и тайнствен
осветен при пълнолуние..
и много захарен сироп любовен...
роса от утринни милувки...
розов еликсир от недрата на моето тръпнещо кладенче...
сладост от градината на ароматите...
незнайниче от долините на страстта...
Вари се бавно на буен огън.
Божествено е, когато с устни ти го поднеса...и ме вкусиш…


Желание

Ефирна се възнасям.
Земна плът
изгаряна от страстно пожелание.
Във тяло уловено от греха
копнеещо за устни невидяни..

Влюби се в мен,
аз  цвят съм.
Далечна синя синева.
Във твоята градина ще ухая,
неземно земна приказна жена.

Подобно песен  с аромат на  диво вино,
ще те опивам като приказна легенда,
ще пия мъжката ти сила денем,
а нощем ще те къпя гол в росата.


***



Не казвай че съм алчна...
Аз съм вечер..
Протяжна нощ над извор междуречен.
Картина  в тайнствено пано.
Сибила уловила  в мрежа златна
на лунен свят прокобата извезана,
на нечие измъчено сърце
сълза от дракон.
Неземна влага,
проникнала във нечия забрава.
Магия съм.
Въздишка лятна.
Сън зимен.
Морски водоскок.
Във мен се вливай земен жезъл.
Мечта на девствен побелял мъдрец,
жадуващ Рая... 
Водата гола на забравата
преди да дойде края...


понеделник, 9 юни 2014 г.

***

Ти си дъх,
аз съм цвят прероден
лотос бял в тишина замълчана,
цвят вселенските тайни прозрял,
закопнял за сребристи пътеки...
Ах изпивай ме мое безумие,
нежността ми разлиствай любовно,
и ме сбъдвай притихнала утринно,
във коралови сини лагуни.
Устни чувствени просещи милост,
топъл шепот отронен в недрата ми,
в мен потъвай със ритъма южен,
потопи ме с дъха си в забравата...




четвъртък, 5 юни 2014 г.

Шепоти

Думи неизречени
отронени във шепотност
кладенец с вода мълчана
кръстопът насред надеждите,
пред портите на девет ада.

Най бездиханното укритие,
на дъното в галактика от метеори,
в нереалността на изгрева,
заключен във пастта на две Горгони.
На границата на смъртта,
където мрака коленичи,
в любовната ми суета,
невинност моя,
късче от коприна...

Във забранения престол на гордостта,
ефирна струна на душа целуната,
в най чистия проблясък на нощта,
проплакал след безброй безумия...

Загадъчен престол над морски бряг,
вълни седефени във драконово време,
как ти любов изгряваш всеки път,
разпъната на кръст все тъй
между предателства и думи...




сряда, 4 юни 2014 г.

***

Отпивай ме на глътки
тъмна до забрава.
По приказна от цвят разтворен.
По  сочна от  разлистена смокиня
потънала в  самотен мъжки стон,
разсечена на четири половини.

Две педи над простора на простора,
две педи над  приливаща вълна,
по мраморна от мигновение
от блян изгарящо по ветровете.

Отпивай ме на глътки.
Бездната е сладост.
Най черната фантазия на мрака.
Капка лудост,
проникнала в недрата на страстта.
По алчна от греховна тишина,
в която похотта говори.

Отпивай ме.
В най чистите води на Рая,
през пустините преминал,
преди да се отдалечиш от мен
ти необятен извор
от нестихващи възторзи...


***

Не ме сравнявайте,
на себе си приличам.
Море и пясък,
бряг притихнал,
извивка между четири посоки,
сребриста сянка с залив междуречен.

Ще си напиша своето послание.
Ще вдъхвам синьото Божествено дихание.
И все по бяла ще се къпя във простора,
изменям се отвътре, външно все светлея ...
Притихнала вселена в дантелени сълзи...
Усмивката ми губи се в кунтура.
Предела стигнах.
Превърнах го във щрих.


неделя, 1 юни 2014 г.

Тарлигьоз или обратна свръСка

 Поеума по мотиви от романа на Дюма " Тримата мускетари",
с Европейска насоченост с цел: 
Ограмотяване и интеграция на децата ни към ценностите
на всичко Европейско.



Погълнала  два три коняка,
приседнах на прогнилия диван,
запалих някаква вмирисана цигара
отдадох се на нов роман.
С Арамис,  най неземно вярващ,
при това и доста похотлив,
привидно мязащ на бунтовник,
а иначе сватовник най игрив.
В креватите на дами благородни
молитви шепне нощ и ден
атлазените му чорапи
са с аромат на милата Коко Шанел.

Виж с  Атос  беше истинска рапсодия,
скиталец благороден, със мустак незабравим
забравил милост и любов, но любороден,
присяда му когато пише стих.
Конт дьо Ла Фер яде бонбони,
от мъстна ярост заслепен
Милейди му разгонила сърцето,
затуй пропил дори боза в незнаен ден.

За Портос няма да говоря,
той е с наднормено тегло
яде за трима, плаща му съюза,
това е бедствие
със стилно роКоко.

Прославения мускетар явява се накрая,
баш Дартанан сефте гаскон
с мустаци като на мармот
На френски нещо промърморва,
припявайки един  шансон.
"О мон амур
сърце ми блъска,
кралицата е с Бъкингам,
а кардинала се наплюска,
битер саксонски мадригал."

Констас я хвана вдъхновение,
заметна вълнения шал
и влезе в късо единение
със някакъв норвешки крал.

Налъми разцъфтяха сред полето.
Поникна ален нейде мак.
Така правителството клето,
на плика сложи воден знак.
И го изпрани във Европа.
Напук на  кардинала сив.
Най българска ракийка ми поднесе. 

За да напиша тоя стих.
ИгриФ!