сряда, 25 април 2018 г.

***


лесно е...
няколко думи
криволичещо написани,
бездъхна въздишка
потъмняла от обичане...
лесно е...
неизречени думите
висят в бездушието на мисли,
заскрибуцали в притихналата
тишина,
която моделира
безпредметна пелена
от изморени думи...



***


Поредна доза самота
отпивам те на глътки,
като отворено небе при залез,
в коктейл от лунни водопади...

Опивам се от теб
и студенея бездушно жива,
прегоряла от въздишки,
като прекършено стебло
смокинов храст във избуяли ниви...

Наливам в чашата прозрачно утро,
там слънцето се отразява,
във изгрева добавям чувствен нар,
вълшебство от индигова коприна...

Нагарча смирново- пелинова отвара,
а думите са лебедови песни,
ветрища в степния пожар
угаснали стърнища на забравата..

Въздушно влюбеното утро ,
сънливо на вратата ми почуква,
а шлема с надпис "време" е сълза,
отрано прецъфтяла в снеговете...

Вечерна доза самота,
отпивам те на глътки,
горчива като билков сок ,
в градина от цъфтящи вишни...



***


думи няма, идват фрази,
сякаш хлъзнати по хълбока на времето
сътворили дивност от едно присъствие,
Ти и Аз..и да е чисто Да е много чисто..като Теб..

от Л.



петък, 13 април 2018 г.

***


пътеки,
проходили в много тихи мисли
въздушно бели секунди
в пролетно подредено безветрие...
и моята ранобудост -
несъбудена
оголяла от толкова
празни думи
приличащи на дъжд,
в ефирния шепот от цъфнали пъпки,
търкулнати шепотници в път
без посока
завихрен от многоточията
на толкова галопиращи безмислици
в лавандуловия поток на времето,
което не ни принадлежи...
пътеки без път
безпосочно поели към дивото,
реещо се на хоризонта...
отекват там последните
писъци на мълчанието,
крещящи от болка...
пътеките...
проходили в много тихи мисли...



вторник, 10 април 2018 г.

***


Какво е да почувстваш тишината
в блясъка на няколко отминали живота...
Надипляш ъглите на стая
потънала в мълчание,
очакваш облака да сипе
някакви прозрачно обли думи
усетили лекокрили ангелски напеви,
в присъствието на много рехав сън
погълнал вибрациите на мисълта...
Мечтаеш ...стъклопис е
звездното небе с капчуковата луна,
улиците привличат отраженията
на угаснали очи...
И ти си иска да си мъгла
в окото на вселената,
глътка космическа чистота да отпиеш,
преди да заспиш
в полунощието на нищото
очаквайки...възнесение...



***

нощи - безсъници..
услужливо постлали халат
в кехлибара на морето,
нощи пълни с въздишки
отвъд синкавите мъгли
в окото на перфектната буря...
нощи -утеха..
сънища заключени в миден обков
следи от звездопади
в постеля от глухарчета -
хиляди лилави звуци лунност
пълни с одвъдни измислици
дошли ми на помощ...

напоявам дъжда с отдаденост,
някъде там,
преди здрача да погълне светлината
за да я оплоди...


***

Светлинни години
в сключени длани,
молитва без звук
затопля и гали,
измисля си думи
такива беззвучни
облича в сияния
облаци дишащи..
Плисва в очите
цветни балони...

И никой
нищо не разбира
Освен детето
И Господ



Светлици




Докосвам лъчезание. Тихо отвън, отвътре топло.
Няма сънища. Действително е.
Дарина се взря в тъмнината. Миришеше на спомени. На лагуни и разпятия.
Не болеше, само звездопадите утихнали мълчаха.
Нощите потънаха в сумрака на отминалите дни.
Новолунието нашепваше отдаденост.
Обгърна малкото телце на детето и се усмихна.
Някъде далеч, една галактика записа името на нейния син.
Озарен.
Дарина се усмихна, Тишината доби ново измерение.
На сбъднатост.
После се сля с вълните, меко като щастие, в което потапяш себе си.
Почувства се единствена. В светлия лъч на неумиращото.
Там, където пътеките излъчваха сияние, потопени в стъпките на бъдещето.



***


черно бял елемент
като филмова лента

пъстра багра без фон от матрицата

беше страст и тревога като съдния ден
оправдал от любов страховете ни

думи в ехото скрили мълчанието
съкровено причастие в стих

ветрове изпреварили дните ни
три сълзи в чаша с лунно кафе...



***


Морето ми.
Океан е...
Прилича на мен.
Тюркоазено
Вълшебно
Влюбено....
Бурно.
Отдадено....
Бяла мида
седеф
мокър вятър
яхнал думите
затворени
две по две
в капките
на моето
присъствие...



***




В бялото на белите петна
има нещо чисто бяло..
Не е петно, цвете е..
И толкова е бяло,
колкото го съхранявам там,
където си е само мое...

от Л.



***

В тъмното
тишината истина е,
очите уморено маршируват
в свещенната пазва
на безветрието...
В тъмното
секундите цветя са,
обветрени сънища,
топли като
усмихната разходка
на разсъмване...


***


Песничка за лятото

Ничии стъпки в зеленото лунно на мрака,
по моите устни горещи оставят следата позната,
щастливи светулки, разцъфнали трепети шумни,
по мокрия пясък в прозрачния свят на съня ми.

Брега на мечтите замрял сред тополите бели,
в рисунък от облаци вятърни в утрото лятно узрели,
сред тях полунощник от друга планета разлистена,
омайва покоя на пристана скрит във олтар от черупки.

Оттатък звездите, почти във прибоя притулен,
в косите ми вплита сребристата тленност на зноя.
И нишка търкулва от песенни есенни трели,
във ритъм с вълните, целунали снежния повей на юли.




***


Какво,
ако намерим небе
в което да се срещнем
Какво,
ако намерим време
да поплачем..
Какво,
ако не можем да намерим сили,
да се разделим
Какво...тогава?




Книгата ти
прилича на теб
И на гласа ти
И на твоят дъжд
Усетих я,
защото капките летяха две по две,
по всичките различни страници
а пощальонът беше
с много мокра чанта
и със много мокро водно колело...
Чух го! Чух, как гласът влезе
блокира в мен
- не моят- неговия
Навярно там ще си остане ...
Навярно чрез него влязоха очите и косите
и Като след кротък дъжд,
една дума-капка остана за миг на входа...
После влезе.



***

Тъгата е съчетаване..
Душата е тъга..
Едното прегръща другото
Блуждая между тъмно-светло
и намирам само себе си...
Танц със затворени очи...
Без стъпки
Без длани
Без някой да говори
Познавам всичките предмети
в стаята попила нечие присъствие
и ce кондензирам -
няколко прохождащи пътеки
в окото на прозореца...


***


Преодолявам се..
и тихо се стопявам в залеза..
От всички дупки и скривалища,
в които кътах , кърпих себе си,
изтласквам мисли,
изтласквам не сънуваната есен
към прозрачната лагуна,
кротнала се в диплите на облак
Греба в покой с очи от синьо
и ръце от плът..
Обличам като риза тишината
и разстилам,
като северно сияние небето си,
върху другото небе
и есента..
почти нагарча с красотата си..
...

а пролетта, тя е вледенен отрязък,
заплетен в косите ми,
късче синева отвъд залеза
несънуван сън
кротнал се в подсъзнанието ми на...
ангел...



***

Въпросите ми са студени
и ръцете ми
са паднали във двата джоба...
Остана ми една въздишка,
по гола от рогце на охлюв
и път, които точно в края си,
започва да ме изтънява...


понеделник, 9 април 2018 г.

***


тъй кротичко деня
си отшумява
опитомен от всички
тишини,
в огромната бездомност
на сърцата...
не ми е до поезия,
най-остра е опитомената
рутинност
на душата
от нея почва
да горчи




***


Измити са вълноломите
Морето е на своето дъно,
където тихото не трепти...
Цветовете багрят се
с тайнствено откровение,
енигматично сънуват 
блещуците на лъчите
и превръщат пайетите
в корали от сняг..



***


В тъмното
тишината истина е,
очите уморено маршируват
в свещенната пазва
на безветрието...
В тъмното
секундите цветя са,
обветрени сънища,
топли като
усмихната разходка
на разсъмване...





***


мислите ми
надничат през вятъра
прозрачни,
като гола гръд
остават неразказани
безпомощни,
мидени сатени
пресъхнали
върху пясъка...



****

небесата люлеят пеперуди
кацнали върху въздишки,
люлките облаци са
уловили въздушни сънища,
времето молекула е
възглавница топла и мека...
усещането милувка е
необходима...


***


Как изчезваш в тъмата
мой спомен целунат,
две парченца дъга
изтънели от чакане...
Дневни сънища,
бликнали -
от косите на макове,
превърни ме в мечта,
по въздушна от вятъра...



***


Към полунощ
свенлива съм
така до утринта
балонче скитащо
сред лунни пясъци,
рисувам на прозореца слънца,
във сивкава оранжевост
на оксиженни
сънища...



***

съботно кафе,
дълго
до неделя...
беззвучни камбанки
полустон
диви ветрове
бездомни стени...
осветен остана кинжала
забит в хоризонта
спомен
от дните щастливи


***


Какво,
ако намерим небе
в което да се срещнем
Какво,
ако намерим време
да поплачем..
Какво,
ако не можем да намерим сили,
да се разделим
Какво...тогава?



***

Книгата ти
прилича на теб
И на гласа ти
И на твоят дъжд
Усетих я,
защото капките летяха две по две,
по всичките различни страници
а пощальонът беше
с много мокра чанта
и със много мокро водно колело...
Чух го! Чух, как гласът влезе
блокира в мен
- не моят- неговия
Навярно там ще си остане ...
Навярно чрез него влязоха очите и косите
и Като след кротък дъжд,
една дума-капка остана за миг на входа...
После влезе..



***

Светлината е само съзвездие от думи, граница между две вечности, познато прибежище, размило сводовете на душата.

Кому е нужна топлината на моите длани, поела толкова хилядолетни пласта самота.
Разума отрича битието на ежедневните поклони, разбунили блатото на човешката ми същност.
Хаоса е място за пречистване.

Безпомощното естество на плътта поражда съмнения


***

Под цветовете на ...
смълчанието
посоки търся,
бездумно наши,
много лични,
пълни чаши
с единственото
кипарисово море,
потънало в звездопади
от мисли...
Празната стая
танцуващ вятър е,
цвят, гмурнат в хаотизма...
Чувствам се единствена,
като самотна чаша,
пълна
с нещо си.


***


Тъгата е съчетаване..
Душата е тъга..
Едното прегръща другото
Блуждая между тъмно-светло
и намирам само себе си...
Танц със затворени очи...
Без стъпки
Без длани
Без някой да говори
Познавам всичките предмети
в стаята попила нечие присъствие
и ce кондензирам -
няколко прохождащи пътеки
в окото на прозореца...


***


"Не обичам певци,които пеят..
Викат и не ми казват неща..
Дразнят забуленото ми вдъхновение
Обичам тъжното,което ме предразполага..
Разбълниква ме, както само тя...
Без нея съм една празна тъга..
Със нея съм ...не мога да бъда.."

Лу...

Във тъжното на тъжното,
прелитат сенки,
във празното тъй празно е,
предразполага към копнежност,
по лунни светове,
клатушкани от вихри,
сред житни класове
и балдахини сини...
Какво е да те няма,
когато си във мене,
две длани във едно,
сърдечно прилепени,
два погледа
в неспокойното,
безумно приемливо време,
лисичи светове,
в които сме родени...

Ан



***


нощта
ръкав от кадифе,
в който загръщам
цялото
необяснимо цялото
небе.



***

Нощен писък,
две празни люлки
далекото е далеко
скита си се
облак заплакал бездумно
съм
някакво изречение
скрито в бъблуците
на онова небе
готово да заплаче...

А там в тихото,
една самотна лодка
отплава
завинаги...



***


Току-що ·
звездите
книга са
отворена купчина
с твоите думи,
думи черешови
като очите ми...
привечер
въздишки сме
пълни с измислици
потопени в сънищата...
пеперудови снежинки
с дъх
на диви теменуги...



***

Пролетта рисува думите
пастелно
безформени стихии
със дъх от пеперуди...
Усмивките ни са карирани звезди
заключени в слънца
от минзухари...
Със мен недей танцува днес
измислям вятър с пръски волнодумни,
наметка от вечерност съм
пенливо - сладък извор,
измислен стих
във полунощно време...
Почти като любов
в парченца от кутия
душата ми унесена мълчи,
какво от това,
че нарисувах думи,
в един миражен свят
затворен
в зеница от пастели..


***

Засивя
та се пропука,
време да живееш,
време да сивееш,
временно отстояние
паралел
между времето
и времената...

Агрегатен пулс,
отразен в лабиринти
подредили въздишките
в стъклописи от безвремие...

Ако думите писък са,
изпищях,
яхнах световете,
пренесох се в нищото,
нарисувах в облаците небе,
запулсирах моторно,
разбих кухините в сърцето
разпръснах се в далекото,
като уморена бяла лястовица,
възседнала себе си,
вместо звездолет...


***


Ето ме..
Тук съм и съм
Полетът ми е..
преди размахвания на крила
Рисувам цветни мъгли,
но все остават си прозрачни..
Не знам как да рисувам обичане
Не знам..
Даже не знам, как да обичам
Мога да бъда мамула от царевица,
с дълги, уморени коси ..
Мога да бъда безличен..
Мога да бъда и мида
Мога и да не бъда..
Разликите не ме интересуват..

Лу

Ето те...
Там си .. в далекото...
Отлетя ..птица бе...
Полетът ни ..въздишка е...
Рисувахме себе си,
прозрачни съпунени балони
с вкус на обич...
Как се рисува любов..
Не знам..
Обичането обричане е...
Можех да бъда това,
което си бленувал...
Можех да бъда нектар
Можех и да не бъда..
Разликите не ме интересуват...
Щом в мен си останал
там
в дълбокото...

Ан