четвъртък, 30 април 2015 г.

Лирично

Изпях ти песни от душата си,
приятелю,
несподелимото не премълчах,
от цветното на люлякови нощи,
попивах жадна аромат.
Във тишината чувах вик на сойка,
на празнотата приказния знак
целувах  мълчаливи  мъжки устни,
вкусила толкова любов.
Въздишах в полумрака нощем
невидима, тръпчиво сладък плод,
без тебе утрото прегаряше,
във безпосочно синкав свод.
Нощта сънуваше звездите,
измислица за теб не бях,
в абсурда криех празнотите,
заключвах в тебе моя грях.
Земята пролетно разнежена разлиства
поема - танц за две сърца,
не ме превръщай в спомен мое лято,
очаквам пролет, миг от вечността,
безценно семе, радост моя
неподозирана мечта.






понеделник, 27 април 2015 г.

***

Мъртвото вълнение всевластно
контрастира на изгубена невинност,
вписва се пейзажно  морско сиво,
пясъчно, в примитива на тъга горчива.

В мен попива скрито водорасло,
разсъблякло мокрото ми щастие.
Във невидимите локви на тъмата,
пясъчни мотиви в мрака дремят.

Мълчаливата русалка в миди крие
свидни за душата и видения.
Някъде абсурда и се смее
скрит в безумно  рачо обкръжение.

От коралите в подводните течения,
отразили плахата и същност,
нямо прокънтява самотата ,
заприличала на плътна мътност.


***

Камбаните от детството си търся,
ония с цвят на синьо лято,
разцъфнарите кестени в градините
свещици от олтарите познати.
Ония прасковени чудеса от крехко злато,
кристали от прозрачност непозната,
тревите, замирисали на волността ми
туптящи от разнеженост незрима,
сред баладичната епичност на очите,
озарили теменужната безумица на любовта,
кацнала на топлото ми от въздишки рамо.
И волния простор на необятното съзирам,
във влюбената нежност на мечтите,
узрели от безмислието на мрака.
Покорна във пустинята заспивам,
сънувам житните поля сред звездопади,
измамно приютили в шепите си радостта ми.


събота, 25 април 2015 г.

***

Орисан да обичаш сянка,
във нощ-незнайно бледолуние,
попила мъжката ти ласка,
заплакала след дири от безумия.
Затуй и тишината плаче
заслушана във есенния повей на звездите,
раздиплили крилете си до болка,
от тежката протяжност на миражите.
Тополите докосват твойте длани,
сълзите им са пухени мелодии
в сезоните на истинските спомени,
любовно приютили късче лято.





***

Когато отговори търся замълчавам,
нарочно, с многоточия накрая,
обличам си сакото от надежди
и хуквам пак по улица "Крайбрежна".

Соленото в морето крия,  в най-дълбокото,
протегна ли ръка ще си го взема,
а после ще го скрия във просторите,
във светлосиньото на раклата със спомени.

Заключила съм бъдещето в нея.
И носталгично се превръщам в проза.
Във слънчев лъч дали ще се превърна,
при моето море щастлива да се върна.





сряда, 22 април 2015 г.

***

Не ме сънувай, ничия съм знаеш,
като междуречие изчезвам на завоя,
мъртвите ливади теменужени,
в тътена на думите се губят.

Изсънувай влагата горчива на тъгата,
нежна ивичка от устни нецелунати,
пролетната синева на изгрева
палеща любовната лагуна.

Имам думичка за теб. Обичам .
Омагьосвам те с потайно нежна орис.
Премълчавам бягащите чувства,
пропълзели  под клепачите туптящи.

И се моля да възпееш звездопадите.
Пеперудите събудили дъждовни капки.
Онова сияние осмислило,
влюбената лудост на сърцата.


вторник, 21 април 2015 г.

***

Измачкан стих ще ти даря. 
Като на феите крилата.
Във бездихание открили тайнството,
раздвижило бездумието мрака.
Побъркващо звучиш. А аз съм сянка.
Прозрачно лунен сърп шептящ,
замръкнал неразбуден сред листака.
Прошепваш ме. От устни съм направена.
От няколко галактики звезди,
във голата си същност оживели.
Чаршафите ухаят на  мечти, безумия от длани,
от разпятия, от искащата същност скрита в нас.
Но аз съм тук. Гърдите ми те търсят.
Ухая на далечни небеса. А ти...
Ти тази нощ ме имаш. Целувай полуздрача,
във изгрев влюбен мрака превърни.
Във огън. Във стихия. Във възторг.
Притисната до твоята възбуда. Задъхана.
Искряща. Огниво нажежено, пламък жив.
До изнемога мокра се взривява дивата ни същност.
Във сладост ни превръща, в мелодия от искащи лъчи..





Последици


Мълчанието от стената плаче,
замлъкналото време тъй тежи,
във люлката на призрачни миражи,
потапям хляб подгизнал от сълзи.
Съдба е казват, времето лекува.
Целувам босоногото небе. И мисля те.
Отново превъзмогвам разрошени от обич ветрове.


неделя, 19 април 2015 г.

Шарж с Albrecht Durer


Дорисувай ми Дюрер окото,
със щрих последен нещо добави,
седни до мене после на леглото
омайвай се от мойте красоти.

Вечерно пее седемструнна лира,
а моя мил с китарата реди,
поезия от музика красива,
възпяваща все моите очи.

Лулата не запалвай. Имам пури.
Кубински, също метакса.
Неделна вечер без снежинки,
какво пък, дъжд отново преваля.




***

Свещенодействам. Аз и тишината,
във миглите на утринта мъглива.
Във писъка на чайките се крия,
до лудост опознавам самотата.
Зад ъгъла надничат слепи думи,
безсилни помисли пред мене коленичат,
едно „ обичам те” от скръб умира,
наказано отново да обича.
Заради вкуса на бриза морски,
с който ме целува утрото.
Заради кипарисите лунни,
от нещо толкова измислено.
Не знам кога ще те почувствам,
Но знам че мога. Знам че те докосвам..
Косите ми разлиствай. Това очаквам.
Гали ме с непознати аромати.
Усещам устни във безплътно бели сенки,
нали съм птица, спускам се към пристана.


петък, 17 април 2015 г.

***



Вселенската спирала не презирай,
витраж от мрежи в дни на равноденствие,
вихрушка от пропукани мехури,
със акварел размили сетивата.

На рамото ми кацнал цвят от вишня,
в замислен  ход препуска пролетта,
пространствата ефирно коленичат,
прегърнали любовната мъгла.

И щураво е моето червило,
по устните пулсират две сърца,
Ухае на любов и лудо вино,
ухае на поклон пред пролетта.


Поетка-плагиат

Небе, море, ах шарен свят,
аз съм поетка-плагиат.
По Шекспир падам си и ето,
сонет довършвам сред полето.
Кралица Маб ми носи шала,
от соев сок е напълняла,
наднича някакъв Отело,
по -чер от мен, но пипа смело.
Увисил свойта Дездемона,
на връх върбата, върху клона.
Хабейки своя чар немилостиво,
Ромео превъзнесох в стихче диво.
Минутите създали времената,
направо излетяха през вратата.
Най-ценното оставих за накрая,
във росна утрин май видях тинтява,
и царствено я скрих между гърди си,
припаднах от възторг по свойте…очи..!
След туй сонета си завърших,
сред отпечатък пролетно раздвижен.
Накрая ще напиша още ред,
поклон пред Шекспира, достоен стар поет.

И чуваш ти във всяка нощна нота:
        „Самотният е никой във живота!“



***














Ще възпея пролетта, оная земната,
дето скита по стърнищата обрулени,
дето разцъфтява клоните,
изпочупени от нечие безумие.

Ще възпея полета на птиците,
щъркеловите гнезда и синевата,
ще приседна в своето безгрижие,
уморено от фасадно грозни сгради.

Тихо ще въздъхна, ще поплача,
в розово безгрижие ще скрия мрака,
после ще разтворя шепа сладост,
в сипкавия свят на моето спокойствие.




четвъртък, 16 април 2015 г.

***

Във грапав стих ще те опиша,
ти бе за мен утеха и море,
ти беше топла южна хижа,
разцъфнала във ярки светове.

Ти бе въздишката на мрака,
един притихнал къс сърце,
гласът на нечие присъствие,
гальовна нежност в тихи брегове.

Бях твоя сянка сред звездите,
искрящо бяла от любов,
роса от сънища невидими,
прегърнат от небето вик.

Мига на лунната зеница се крие в мен,
по детски чист,
отивам си от теб пречистена,
целуната от погледа на спомен жив.


сряда, 15 април 2015 г.

***

Онези думи оцветени в  турско синьо
пулсират подковани от безличие,
приличат на разголени светилища
пропукани от оргии, тъга и драми. 

Затуй във кадифеното се крия,
в очите ти разтопен кехлибар,
във чувствата блуждаещо измислени,
над хоризонта с турско сините мъгли.

Дълбоко вдишвам облачни мечтания,
издишвам колебанията със черно-бял акорд,
леглото ми е зрелищно пристанище,
трофеи с мъжка същност  сбирам там.


понеделник, 13 април 2015 г.

***

Има нощи подобни на тази,
две череши и няколко спомена,
стар рефрен от прескачащи плочи,
съществуващ в бездумно съзвучие.

А небето вали  с цвят отронен,
от въздишащи огнени вишни,
там миражите бягат затворени,
във дълбоки потрепващи ниши.

Тишината просмуква въздишките,
закодирани в бледо разсъмване,
зашептявам измислени приказки,
в алогичния свят  от безумия.

Не боли. Мрака тича след вятъра
зацелувал сезони отминали,
бели вишни танцуват в съня ми,
сред черешово тръпнещи устни.


сряда, 8 април 2015 г.

***

Пътеките любими до една обречени,
символика отминала, до болка неизбежна,
невинно своеволие създадено за себе си,
минутка неизречена във свят до краткост скучен.
Ти земен магнетизъм за никому неслучен,
предчувствам те във залеза сред ветрове и устни,
бездомен път със тебе загърбил ориста си,
пенлива те прегръщам целуната от слънце.
Ти мое речно чудо, ранимо до безумство,
рисувам те в съня си, в забрава те превръщам.


четвъртък, 2 април 2015 г.

Наричане

Тази нощ заприлича на скитница шепотна,
спят звездите във лира изящна,
многоточия милват очите ми,
засънували ничии мисли.

Мойто топло обичане пали сини фенери,
преоткрива вселени сред белязани истини.
И те чакам в предверието на небесните тайни
ще те върна със вятъра с мокри влюбени устни.




Ден без преструвки

Плътта ми, юлски водоскок
априлско кадифе във топла пазва,
поднесена като фрапе
във облачно зелена чаша.

Пътечка с аромат на дъжд
несбъдната в квадрат от миди лъкатуши,
малиново е синьото небе,
пробито от дъждовно жълти круши.

Златисти хвърчила целуват вихри,
прошепнати слова, горчиво сладки устни,
две капки мляко от седеф със перлени съставки
и моята усмивка от сърце вещаеща ден без преструвки.