вторник, 27 юни 2017 г.

***

Звуци,
покрити с миди тишини,
безкрайно непотребни думи,
солени забрави,
мълчание в бълбукащите извори..


Пицикато без пица

Нощни птици
във нова измислица,
натъкмени пернато в лилаво,
жълти гущери вместо светулки,
нова приказка,
звездна камбана...

Три метличини,
стръкче иглика,
кукуряк във добавка,
гърне,
чаша вино от изби въздишащи,
със които е пълно в нощта...

Ще е винено искрено, влюбено,
ще съм ден в полумрака от сън,
тишината ще диша орисана,
в разноцветен магически звън...



Две безмълвия скрити на двора,
под асмата със дъх на бадеми,
във гирлянди от оникси цъфнали,
пицикато в шушулка от семе..


От значение за резонаторната способност са жилките на дървото, ето защо горната ... на струната с пръсти, както при китарата, се нарича „пицикато“

***

зеленооки приливи,
разсеяни фантазии на лятото,
дълго вятърът разказва за мен...

***

Как във сън те превръщам
мое нежно ухание
скрито мокро в ръба на вълните...

***

Навярно само ти си в моя свят,
повярвал в приказни вълшебства,
от грешките ми преродил мечта,
в прозореца на моята вселена.

Навярно любовта така реши,
в кръжило сътворила свят за двама,
дописват устните разпенени вълни,
докоснали цветчета от дъгата...


***

Хиляди истории разказани на глас,
под старата черница,
там капчици роса очакващо трептят,
под паяжина над смълчани листи...

Пулсира вечерта ранена от тъга,
в удавения залез спомен търси,
виолетов здрач прегръща кадифена синева,
почувствала любовен стон по жадни устни...




сряда, 21 юни 2017 г.

***

Привечер откривам пристан,
прозрачен бряг, за който съм мечтала,
морето тюркоазено въздиша,
погалило душата зажадняла...

Там залеза шепти като разсъмване,
облича ме със синкави мечтания,
запомнил устните обкичени с бръшляни,
целунал залива на пеперудите...


Приказка по мръкнало

Ухая на присъствие,
рапаните внезапно оживяха,
разказват за невинно съпричастие,
в предверията на пясъчните заливи...

Там самотата е като огромна сянка,
световъртеж целува жълтата акация,
очите осветяват полумрака,
почувствал безпределността
на тишината...


Фрагменти

Неделя,
няколко стръка коприва,
живописно пано на фасадата,
арт компания в градината
на моето недоволство...


@

...транс след сезонните дихания,
признания в които те откривам,
разплакан дъжд сбран в капки от кристали,
целунал прецъфтяла юлска ръж...

@

лято...
неотдавна бе зима.....
сняг вали...
спомням си есента...


събота, 17 юни 2017 г.

***

Не знам море ли съм, или въздишка,
навярно съм отлитаща мечта,
различното на мене ли прилича,
или прозрачно е, като сълза...

Рисувам пълноводие насред морето,
в бездънието разпръсквам самота,
една вълна целуната погали,
дълбокото на моята душа...


петък, 16 юни 2017 г.

***

Звуци,
покрити с миди тишини,
безкрайно непотребни думи,
солени забрави,
мълчание в бълбукащите извори...


четвъртък, 15 юни 2017 г.

***

Нали разсъмва,
някъде привечер,
мирише на любов,
на симбиоза с теб,
разтварям се във устните ти,
ухая на вълшебство,
създала съм единствен свят,
за теб и мен...

Отдавна бях русалка,
преди да ме откриеш,
сега съм разпилян копнеж,
прегръщам разсъблечения вятър,
във нежността на твоите ръце...




***

Понякога е трудно да предричам,
посоките на многоточията,
да раждам напластени водни сънища,
в отрязъка от неми светове...

Нали съм алогична,
не мечтая,
нагарчам и оставам будна,
въздишам по пустинното небе...
а там си ти,
със устни от пространства..

Разпадам се във теб,
солена от отблясъци,
затварям утринта във чакащи прозорци,
замлъкнала в дъждовния рефрен на пеперудите...




сряда, 14 юни 2017 г.

***

Навярно съм направена край ничия земя,
във пластове от пясък край морето
до ситост след любовния възторг,
на дъхав залез,
слял се със небето..

Навярно,
но жадувам още теб,
направен от звезди и мъжка сила,
повтарям най-първичния сюжет,
да търся обич,
в плътната прозрачност на вълните...