зеленооки приливи,
разсеяни фантазии на лятото,
дълго вятърът разказва за мен...
***
Как във сън те превръщам
мое нежно ухание
скрито мокро в ръба на вълните...
***
Навярно само ти си в моя свят,
повярвал в приказни вълшебства,
от грешките ми преродил мечта,
в прозореца на моята вселена.
Навярно любовта така реши,
в кръжило сътворила свят за двама,
дописват устните разпенени вълни,
докоснали цветчета от дъгата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар