вторник, 27 юни 2017 г.

***

зеленооки приливи,
разсеяни фантазии на лятото,
дълго вятърът разказва за мен...

***

Как във сън те превръщам
мое нежно ухание
скрито мокро в ръба на вълните...

***

Навярно само ти си в моя свят,
повярвал в приказни вълшебства,
от грешките ми преродил мечта,
в прозореца на моята вселена.

Навярно любовта така реши,
в кръжило сътворила свят за двама,
дописват устните разпенени вълни,
докоснали цветчета от дъгата...


Няма коментари:

Публикуване на коментар