понеделник, 30 март 2015 г.

Перфектната автобиография (CV)

Нещо толкова невинно
дъх на амбра в късен час
и косите ми във синьо
рокля от сребрист атлас.
Тялото ми , струнна арфа
пръстите ми жив бамбук,
устните маслина вкусна
любовта от ничий стих.
Партитура от мъгли съм
затова ме потърси
под дъжда от цветни вишни
или в Шекспиров мотив.
Потърси ме и не питай
от къде съм и защо
аз съм Еос нощен изгрев
диря с огнени лъчи.




***


Кажете ми защо и как
неосъзнатото опитва да говори,
прозореца блести от светлина
невидимото почва с мен да спори.

Виси отвънка чиста синева,
а в мен въпросите не спират,
пленяват мойто естество
лениво във чинията надникват.

Премигвам, а във мене тишина
лукаво котарака мърка,
следобеда е поничка с клеймо
записано във във някаква сладкарска листа.

Проблема запечатвам в плик,
премествам часовото време
отвън ухае на вълни
във водорасловото морско русло.


неделя, 29 март 2015 г.

***

Сребрееш и прииждаш като вихъра,
северна вълна със южни устни,
топъл като слънчево градище
кехлибарен в юлската си зрялост.

Вместо да целуваш обладай ме,
тъмна съм до нажеженост,
някъде в ефира се изгубих,
приласкала цялата ти вярност.

Оцелявам във сребристата ти цялост
и набъбвам като речен нанос,
смелостта ми е заключена във ракла
в нищото търси ме, ще те сбъдна.


вторник, 24 март 2015 г.

***

Рисувам те ,
изгаснал холограм
прехласнат
в паралелната вселена на гърдите ми.
Екзалтирана 
ревниво плъзвам мрака
към любовното ни ложе,
сладостта ми е потоп,
разсъблечено опасен,
бедствие красиво,
дръзновение което ме убива
от желание,
от страст и похот,
от възбуда.
Зажадняла съм за теб,
сънувам устни,
мъглите във бедрата ми се вият,
влажни сенки,
два пламъка разпалени до тайнство.
Събудена блуждая,
лудостта ти искам,
грешното ми тяло чака и желае.





понеделник, 23 март 2015 г.

Кармична сянка

По пътя си бележа предсказания,
на мислите ми скок в посока към спиралата,
предела земетръсен се смалява,
в себичната забрава на илюзиите.

Не вярвай в тишината между думите,
ръцете ми са път към свободата,
докосвам  сипеите на пълнолунието,
щастливо приземени в полумрака.

Невинно, като пясъчно разпятие,
немирството във мен живее,
изчезвайки поглъщам  зимен вятър,
от дръзката си същност на кармична сянка.




неделя, 22 март 2015 г.

***

Ти, моя чаша в празното на спомена,
любим предел раздиран от посоки,
загадъчна, обсебваща надменност
в дивашката екзотика на танца.

Присъствие, измислено за себе си,
желание в дантелата на изгрева,
прегръдка с дъх на ром и на море,
ухание, обсебено от мрака.

Отрова от която се нуждая,
бушуващ прилив в мрака устремен,
по пламенна от лумнала жарава,
ти моя ястребова страст, копнеж неукротим.




Безмислици

Ден поетичен, рима в стих.
Морето три вълни изпрати,
брега отсреща замълча,
във хаос ритъма разтвори шепи.

Патетиката попречистена заскита,
метафорично заблестя сълза
удавих се във делничната проза,
многозначително отпих бездумна тишина.

В сърцето ми коктейли плисна мрака,
с чаровен глас зашепна вечерта,
а приказката горестно застена,
в най-поетичния проблясък на деня.


четвъртък, 19 март 2015 г.

***



Прегърбен жребий сред изгнанието на фалоса.
Уплашен ездач втренчен в няколко съзвездия припознати тайнства.
Интервал подкован в сянката на забравения храм преди да усети спиралата на копнежа.
Колоди здрачина, вестоносци пърхащи край мистерията на мирозданието.
Голия смисъл на дните, ечащи в бездната на нечие милосърдие.
Пожелах си хладните ръце на твоята жадност в силуета на няколко ухилени слънца.
трептящи върху голото ми рамо на дива орхидея, изморена от собствената си уникалност…
Пожелах си устни, струнни пирамиди вечност надвесени над гърдите ми, пиршеството на ничии устни смирено разтревожени за моя ненаситен светулков ритъм.
Осъдена на желание, не разваляй магията, оцелявам в звездните прегръдки отвъд пясъчния символ на смисъла...



събота, 14 март 2015 г.

***

Неподражаемото в мен...

Живеем в свят на подражание,
прахосали вълшебството на дните,
защо си мислим, че сме скъп кристал,
в рубинените пазви на мечтите...
да сме любящи е добро решение,
а мрачната съдба на подражателя
отмира в горестния лъх на

...времето...




***

Измислих дума за следобедния смисъл на безсънието,
скрих я в суетата на побърканата дрямка – тайна сладостна,
присвила зейналите плащове на тъмни  лудости,
разнежена във сянката на светещото измерение.

Препълнена до лудост в любовта Ти – 
--Аз гола  мидена сълза от жажда...

Жажда в капки от горчиво вино, кристали от сатен и топъл вятър. 

Порои – промеждутъци търкулнати в сребристата лавина,
тялото ми, щрих от устни алчни, контур гравиран с образа на мъж.




петък, 6 март 2015 г.

***

Последни капки,
дъжд изплакан,
събудените стъпки оживяват,
прозореца притихва,
разпилява мрака,
бележи призрачно душата.

Притихвам мокра от безгрижие,
загърната  в предчувствие за орис,
ранимо тялото затопля самотата,
неземен ангел в тъмното открила...




четвъртък, 5 март 2015 г.

***...

Бледо е без облаци и степи,
чакащия облак ме прегръща.
В тихото мълчание се губя,
липсват ми степта и пеперудите.
Криволичат празните парченца радост,
чудесата са измислени бездумство,
чувствата гнездят във свити устни,
от безсилие събрали две целувки...


понеделник, 2 март 2015 г.

***

Новолуние в което оживявам,
в тихото на звездната врата,
просветляла след раздялата.
В чистия оттенък на тревите,
между изгрева и залеза.
В нежния копнеж по дните,
мимолетни до разплакване.
Във уханията на мислите,
сътворени от игличини.
В нежността на месечината
и тъгата във очите ни,
натежали от нектарите.
В сладостта на моя спомен.
И заслушана в китарите,
разцъфтявам в твойте устни.


неделя, 1 март 2015 г.

***

   


    Във някакво квартално заведение коктейл поръчах и замрях, не, нямах вдъхновение, за свободата закопнях.
   Навъсих вежди и поръчах, грах супа, после метакса. 
На пода някаква цигара блестеше с ярка светлина.
Май беше фас, огниво жарко, набрах сигнала към помощта.
  -112 мили хора, спасете ме, че съм в беда!
Написах фас и се досетих, цигари нямам, имам си коктейл. 
Поръчах още стек и скара, за всички в бара, за късмет.
Навъсен келнера ме стрелка със поглед силно притеснен.
  - Добре съм...казвам  - Дай два сока, седни да пийнеш нещо с мен.
Приседна момчурляка, ко да прави, пристисна клъчки и замря.
 -Не бой се - викам му - Дай две цигари, да поговорим за снега.
-Какъв ти сняг?- се пули онзи- Вън пролетно кипи града..
А аз му думам:
 - Стой, не бой се, пий сок, че вънка заваля.
Извадих телефончето си клето, направих селфи,
 -Ей ме на...
Във сянката на чашата се крия, нишан оставих за следа...


написано, в момент на огромно напрежение!