Във някакво квартално заведение коктейл поръчах и замрях,
не, нямах вдъхновение, за свободата закопнях.
Навъсих вежди и поръчах, грах супа, после метакса.
На пода
някаква цигара блестеше с ярка светлина.
Май беше фас, огниво жарко, набрах
сигнала към помощта.
-112 мили хора, спасете ме, че съм в беда!
Написах фас и се досетих, цигари нямам, имам си коктейл.
Поръчах
още стек и скара, за всички в бара, за късмет.
Навъсен келнера ме стрелка със
поглед силно притеснен.
- Добре съм...казвам - Дай два сока, седни да пийнеш нещо с
мен.
Приседна момчурляка, ко да прави, пристисна клъчки и замря.
-Не бой се - викам му - Дай две цигари, да поговорим за
снега.
-Какъв ти сняг?- се пули онзи- Вън пролетно кипи града..
А аз му думам:
- Стой, не бой се, пий сок, че вънка заваля.
Извадих телефончето си клето, направих селфи,
-Ей ме на...
Във
сянката на чашата се крия, нишан оставих за следа...
написано, в момент на огромно напрежение!