неделя, 29 ноември 2015 г.

***


Приличам на сянка,
на музика тиха,
на пясък изтичащ във тъмното
и още съм топла в ръцете ти сънени,
разлистен прозорец от сънища дъхави.
Въздушна целувка  по твоето тяло,
ръцете ми - гларуси все още влюбени,
събличат съзвездия с устни задъхани,
когато възкръсваш отново във мене.
Тогава си тръгвам. Приличам на сянка.
Вълните защо са притихнало бледи?
По мокрия пясък пристъпва усещане,
събудило облак  разперен с илюзии.
Брега на разсъмване  пали огньове.
Рисувам безумия и влизам във рамката.
Картина от миди, от влюбени трепети
събрани набързо от друга планета.


понеделник, 23 ноември 2015 г.

Мълчина

От белота цветът ми потъмнява,
жигосан от безмерна сивота,
разплаканото слънце ми прощава,
угаснало във своето небе.
Душата ми на фея оживява
едва след края на нощта,
в забравените пристани открила,
живот обречен на тъга.
Опитомена  грея в свят за двама,
болея сред разпенени вълни,
пълзящо чудо образ ми предава
във  мълчината  топла на едно сърце.






четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Поетични еротични недоразумения

Спусни  се по извивките 
търси огънчето  
отпивай сънищата 
все по надолу...
разкривай съкровенията 
тайните ...
ближи мечтите... 
бавно
докато се сбъднат в устните ти...

С една гореща прегръдка
 на морския бряг ми пожелай красива вечер
... ще си мисля за теб...
целувайки те навсякъде...
Уморих се, моя мокра вълнице...
бушуваща във чувствата ми слепи...
а буревестника е моя плам...


Повярвай  на устните  днес...
макар да са ужасно ненаситни....
и в балдахин от сънища нощес
ще те събудя - без да те попитам...
Обичам твоето мълчание 
да се превръща в бездихание...
Не ме прегръщай със душата си
а защурей със мен в недрата ми,
разцъфналите  клонки с жар целувай,
по пеещите  изворчета ти палувай
парещите  огънчета недей гаси...
Във меката ми падина нощувай..ТИ..





понеделник, 9 ноември 2015 г.

***

Разказвай ми за мен,
нали съм твоя,
без думи ми разказвай,
само с устни,
на тихия дъждец за нас разказвай.
Стопли залязващия изгрев,
прониквай в тайните
с които ме обгражда тишината,
гаси пожарите със длани от милувки,
събирай полуздрача ми
с безочлива бруталност.
Във колабса на слънцено ме вграждай,
нали съм тъмна сянка на луната,
по топлите ми рамене се стичай,
с нежността на амбра. Пулсирай облако,
гръдта ми те очаква.
Целувай звездната тъга на снегопада,
а после мълчешком със мене се сбогувай.
Намятам наметалото на здрача. Тръгвай.
Аз не плача, не, не плача.