Приличам на сянка,
на музика тиха,
на пясък изтичащ във
тъмното
и още съм топла в ръцете ти сънени,
разлистен прозорец от сънища дъхави.
Въздушна целувка по
твоето тяло,
ръцете ми - гларуси все още влюбени,
събличат съзвездия с устни задъхани,
когато възкръсваш отново във мене.
Тогава си тръгвам. Приличам на сянка.
Вълните защо са притихнало бледи?
По мокрия пясък пристъпва усещане,
събудило облак разперен с илюзии.
Брега на разсъмване
пали огньове.
Рисувам безумия и влизам във рамката.
Картина от миди, от влюбени трепети
събрани набързо от друга планета.