неделя, 30 април 2017 г.

***

Дъждът бил бос,
съвсем без многоточия,
прозрачен скитник
между световете,
измислица заради мен,
за да се скрие във очите ми...
да седне върху облака на мислите,
за да ме охлади,
за да ме сбъдне,
да ме смали да смръзване,
преди да се разбия в плочника...


събота, 29 април 2017 г.

***

Дъждовни въпроси по време на милост,
дъждовно във водните капки се крият,
дъждовно,
сълзите ми пак ще събират,
бездумните локви,
в които умират...


***

Не смей ми се,
пустинята говори,
във немият патос
на няколко капки вода...
Не пей ми се,
изворът днес е затворен,
и пази го древната стара злина.
Лисицата търся,
оная далечната,
от приказно царство
прокарала път,
а принца проплаква,
съвсем безнадеждно,
потърсил в миража гореща сълза.
Замлъква чекръка,
звездите проблясват,
а нямото в мен безтегловно виси,
къде е въжето,
от старата стълба,
която в небето остави следа...


петък, 28 април 2017 г.

***

Нощта ражда изгарящи тръпки.
Очакване.
Шепот.
Нощта е скитница.
Трепет.
Стенание.
Нощта прилича на теб.
Бездиханна.
Обичаща.
Нощта е продажна и дъхава.
                                                                                                                        Жена е.


Актриса.

Профил.

На теб прилича.

На мен.

Аз съм нощ.

Ти там отсреща вятър ли си?

неделя, 23 април 2017 г.

***

Времето е мисъл,
чиято страница прочиташ,
книга пълна с ароматни мигове,
избелели рафтове потънали в прах,
мъждукащи трептения в сърдечната област,
образи запечатани в кръжилото на спомените.
Мисълта е време,
за всяко нещо под слънцето,
време за любов и въздържание,
време за любов и омраза,
временно време определено за смъртните.
Остава само онова тъмно пространство,
което е отредено за посветените,
и няколко часа усамотение,
преди да се почувстваш по самотен от часовите пояси,
навили се около пъпа на земята, лакомници копнеещи за ласката човешка, която никога няма да получат.

А©Д



Времето е временно, особено нашето..

петък, 21 април 2017 г.

***

Ти аромат от моите градини,
разцъфтявай,
принасяй жертва в кладите на знанието,
не позволявай зимата да търси,
във твоя свят ветрищата си алчни,
възвеличавай своите пътеки,
търси изгубените брегове,
не съживявай изгорели клади,
ти моя пролет,
в равноденствието на няколко посоки...