Съдба, котва запокитена в самият център на Вселената,
от нечий бряг откъсната, залутан спътник, призрачно видение.
Вълните на могъщ преплетен свят от сенки на изстрадани възторзи,
разбиват се във звездния таван на хиляди лъчи – скиталници,
в саван от облачна феерия потъват морните души,
пространството на бурите предвечни, пулсатор изворно бълбукащ
в ядрото на заченала луна, свенливо семето пречистено погълнала,
родила жадно за наслада битие, несътворила сътворената илюзия
за порив, блян,за ангелски мечти.
И ето ни отново лумнали, блуждаещи неземни светлини,
за сетен път сме се
докоснали, превърнали сме се в мъглявини!