сряда, 30 януари 2013 г.

Скиталци


Съдба, котва запокитена в самият център на Вселената,
от нечий бряг откъсната, залутан спътник, призрачно видение.
Вълните на могъщ преплетен свят от сенки на изстрадани възторзи,
разбиват се във звездния таван на хиляди лъчи – скиталници,
в саван от облачна феерия потъват морните души,
пространството на бурите предвечни, пулсатор  изворно бълбукащ
в  ядрото на заченала луна, свенливо семето пречистено погълнала,
родила  жадно за наслада  битие, несътворила сътворената илюзия
за порив, блян,за ангелски мечти.
И ето ни отново лумнали, блуждаещи неземни светлини,
за  сетен път сме се докоснали, превърнали сме се в мъглявини!





Един час с теб


Родена болка някъде отвън,
а вътре буйнала гълчава,
самотен ден и стих смутен,
защо ли кръговрата ме превзема.

Разлято питие и шепот приглушен,
дали не плаче музата ми клета,
дали във сивотата споделена
безмислието влива се във мен.

Потъвам в шарена мъгла,
мечтите ми във цветове нанизала,
и като пътеводна светлина,
утеха във сърцето ти намирам.


понеделник, 28 януари 2013 г.

В ленивият ми ден



Многостишия прибулени в ленивия ми ден,
залутани острови скрити в далечното отминало,
крилати ветрогони от сънища многолунни,
от  други галактики спътници  заблудени,
скрити в потайните звездни разпятия,
конници яхнали мъгливият стон
на отмиращото безвремие,
загадъчни птици,
алчни за семето скрило видения непознати,
в кръга на тайното знание,
недокоснато от човешкия ум.
Погледи, застинали потоци лава
клокочила в очите на влюбено слънце.
Не тичай към мене образ предвечен,
в пустинна лисица превърни ме,
орисай ме на обич,
с принца малък срещни ме,
в злачните ниви със златни жита,
в бяла обич пресътвори ме.






С намигване към теб



Не сваляй очилата ми, а ме целувай!

Почувствай топлината във очите ми,

със цвят на слънчеви поляни и тъмни лесове,

вкусвай  ароматите на устните ми живи,

а после ме люби, на глътки ме отпивай,

в задъхания празник на плътта.

В ръцете ти усещам силата на бликнал мъж,

сърцето ти е  изворна вода,

попила твърдия сигмент на сипеите скални,

кадифената ми нежност поеми,

целувай ме, целувай,

а в нощите утеха ми бъди, и пак целувай!

Във смаяната тишина бъди въздишка.

Пред  тези изумени небеса във сладостна омая потопи ме!

Сега целувай ме, целувай, не сваляй очилата ми и пак целувай!



събота, 26 януари 2013 г.

***



Смутено нощта се прокрадва,

сумрачница спуска воал от мъгли,

мракът тревожно във мене се спуща,

с далечният стон на разбити мечти.

Трепти във сърцето ми струната жива,

отломка от теб, светла моя душа,

в плен смълчан се оглежда над мене небето,

поглед свъсен, внезапно замрял.

Блуждаят  наоколо пепелищени вихри

сякаш адът се вихри в света.

Ти Любов неизтляваща, жива и чиста

остани там накрая, на връх пропастта.

Оживей, възкръсни и разкъсай оковите,

бесовете разюздани ти победи,

нова вяра вдъхни в умовете заблудени,

като кръст над омразата ти застани!


***


Дали съм те очаквала съдбовно съботна,
със нежен аромат на сбъднат сън,
или в сълза съм се превърнала,
оставила следа във облаци от дъжд.
Миражно пясъчна, като платно на кораб,
подирил  бряг във бурна нощ,
любовната вълна по гребена ме носи,
превръща ме във дивен водоскок.
Така танцувам бликащо игрива,
Русалка от подводни светове,
ако отвориш сводестите порти,
ще вляза във ти доброто сърце.
И все ще съм миражно дръзка,
предел, превземащ крепостта
и бликайки във синевата южна,
отново ще съм цвят топлина.
Не тръгвай волен Звезден броднико,
в очите морски погледни,
невидимото ми дихание,
ти праща огнени лъчи!




четвъртък, 24 януари 2013 г.

***


На тази изумрудена пътека,
в потъващата пазва на нощта,
потайно семената никнеха,
оплождайки  ядрата си,
в потръпващия спомен
за нашите тела.

Тайната в сърцето ми събрала,
лиричен сноп  виолетово небе,
извита като устните ти влюбени,
приливащи в очите,
със ирис топъл, като душата на дете.

Безумна обич, орисана греховно,
изливай се капчуково дъждовно,
пленително копнееща за мен и теб,
в дълбинните потоци аромати,
със дъх на диви ябълки, канела и море.