Ти ли си вихърът,
който отнесе
прокобата на сивия ми ден.
Ти ли си огънят,
върху който танцуват нозете ми.
Ти ли си слънцето,
стоплило замръзналото семе вътре в мен.
Търся те и те намирам
в хляба, с който ме храниш винаги,
в любовта с която ме даряваш
във вярата с която ме обграждаш,
в чудото на живота, който си ми дарил.
Прости ми,
бедния ми дух към теб полита Отче мой,
какво от туй, че съм човек един,
потънал в кал и във окови.
Ти ме изми и ме очисти,
над мене има светлина,
и в мрака на живот суетен
обливаш ме със живата вода.
Ти си небето засияло
във лъчезарен майски ден,
ти си във тленното ми тяло
в сърцето ми което взе.
Ти си навсякъде.
Единствен.
Ти Бог и вечна Светлина.
Иисусе мой, сега съм твоя,
прекланям във смирение глава,
докосвам се до раните прободени,
присядам до кървящите нозе
и капка свята кръв по челото ми пари,
спасява ме от всички грехове.
Благодаря ти, че те
има,
благодаря ти, че при мен дойде,
докосна ме и беше сила,
велика като Твоето небе.
Ако съм мрак,
ти с огъня разпръсваш
тревоги грижи и беди,
ако съм сам Ти ми говориш,
гласът ти нежно ми шепти.
Ако съм буря Ти гърмът си
светкавица огряваща нощта,
ако съм стон Ти си победа
и кръст един прогонил подлостта.
Ако съм знаме ти си
знаменосец
изписал с огнена ръка
туй слово вечно що с духа си,
откривам аз във скръб или тъга.
Благодаря ти радост
моя,
Ти мое блеснало небе
благодаря ти мили Боже
тъй хубаво е че дойде!