вторник, 26 май 2015 г.

***

Докоснато от мрака предсказание,
в което думите са скрити и забравени,
дошло да ни научи на обичане,
в безмисленият обръч от страдания.

Ти мъдрост във око на нощна птица,
забравен знак от минали величия,
в годините на скръб  се учим да обичаме,
разкъсвани, опарени създания.

В мига на затъмнението бъди ни знак,
окото на съдбата в нас е скрито.





петък, 22 май 2015 г.

***

Светът умираше от срам,
сред цъфналите  диви вишни,
приличаше на бял саван,
във облаци от звездни недомислици.

Над изумрудения ствол,
изгряла бе сребриста  младост,
записана  като  скрижал,
със неизбежно древна  давност.

Постой със мен, измислих ти пътечка,
откраднах няколко изгубени слънца,
обредно вплетох  мъничко надежда,
написах нова приказка за две сърца.

Не знаеш колко съм безкрайна,
случайност с маска на жена,
и съм подобно ситен пясък,
безсилно проснат на брега.




сряда, 20 май 2015 г.

Приказка от приказки


След слънцето в най -жаркия си огън
събличам дневна светлина,
по улиците крачат лудости опасни,
мъже със невъзможни имена.
В лилавото загледана луна предизвестява,
най- звездните крайпътни спирки, тъй за цяр,
а котарака ми насън протяжно мяче,
усетил позабравените мъжки стъпки от пожар.
Нали съм тъмен таласъм, 
от замъка на вещер страшен,
поличби търся, летен гръм,
неистов тътен в  свят миражен,
измъчен до подлуда гръм.

Оракул с образ на жена
в безпътните посоки,
мъжът до мене, мъж мечта, 
хартиен пасианс от сто въпроси,
невидим лъч, несбъднат сън,
обича ме, не ме обича, рисува в стих,
поезия най- похотлива, 
разлистил странния овал
на ласка, ах опасна ласка.
Интимно, до прозрачност засиял,
във няколкото мига кратка вечност,
невинността ми обладал 
сред лековерните чертози проза.

Живота е тропоска бяла, 
съшито лековерие без свян,
беззвучно тегне в мен въпроса
аз липсвам ли, или съм там.

из " Дневник за неканени гости"




вторник, 19 май 2015 г.

***

Измислям си постеля
и заслон,
поляна,
 няколко листенца мак
и диви устни,
разлистени от влажно топъл дъх,
разнежени цъфтящи теменуги.

Опивай ме,
не искам да съм цяла,
прераждам се във огнено кълбо,
разпуквам цвят от нежност премаляла,
и вдъхвам аромата на жена.




На Теб и от Теб с радост и омерзение

Проправям се през сенките в простора,
към теб,
от бури уморени пърхащи крила, 
към теб простирам, към теб..

Поглъщам синевата отмаляла...
към теб, към ласката ти оживяла
за теб...

Във спомените птица без криле проправя,
сред небесата земен път,
от радост тишината онемява,
обикновено чудо, плът и дух.

Покоя крие бели сенки,
изпява нашия рефрен
и тихи стъпки пак бележат
пътечка за родените от теб и мен.

Магията позната ни залива все от небеса,
поляни и пространства все под нас са,
пророчества, родени от дъжда.
Изчезнали са всички неудобства,
почувствали покоя на деня.

Седиш до мене, аз съм все такава,
към теб,
а пейката на двора  е огряна, 
от перести прашинки смях.

Покривам с  перлени мъниста
воала на познатата тъга
захвърлям химикалката и листа,
прегръщам те през вечността...

Да си поплачем смеейки се там,
сред руините,
дворците нямат имена,
приятелството ни е лек в душите,
заслон единствен сред пустините,
онези, със човешки имена.


Приготвих ти нектар от свежест,
скрежина за една душа.
Кафето е горещо и без пяна,
цигарата ни е за двама...но една...

из " Дневник за неканени гости"


неделя, 17 май 2015 г.

***

Измамлив прилив в някакво море,
сред дюни от потънали безмислици,
две стъпки в моето сърце,
разбили всякакви илюзии.

Подводен риф след няколко потопа,
разбивам в тях завързани вълни,
остана ми едно сърце,
което да взривя със себе си.

Остана ми една мечта,
по изгревна от синя песен,
сред водорасловия свят,
на приливния стон замрял в сърцето.

Остана ти, по ясен от видение,
задъхан в своя устрем над вълните,
дали във теб все още греят
ония плахи стъпки в пясъчното време.


събота, 16 май 2015 г.

***



Луната прилича на сънна милувка,
облечена  в блян от въздишки,
косите ми пеят от вятър люлени
притихнали в твоите скути.

Устни среднощни, най-нежен рисунък
подреждат невидими нишки,
ти прелестно мое побъркано чудо ,
ловиш  разпилени секунди.

Отварям очи и поглеждам във тебе,
от щастие тихо замирам.
Утихвам  гальовно безмълвие свише,
по устните твои примирам.




четвъртък, 14 май 2015 г.

Бягство От Думите

Той се крие зад думите,
там издига стена,
тъмна крепост от сълзи,
плаче тази душа,
от самотност трепери,
тъжно клето сърце,
броня в краски студени,
крият огън момче.

Вечер сяда до огъня,
сипва в чашата думи,
и потрепва ръката му,
скрила светещи струни.

Тъй пътува рисунъка,
безкомпромисно ярък,
бяга сякаш осъден 
на страдание в тайнство, 
безвъзвратно изгубен,
като празно пространство...




***

На майското небе
невидимите щерни нарисувай,
във резенчета морска пяна
превърни следите ни,
по-шоколадови от думите изгубени,
със вкус на прегоряла захар.
Във някаква фантазия
отново се превръщам,
от липовия чай и ментата, 
по галещите устни,
от шарения свят на пощенските гълъби,
докоснали пустинната умора на душата.
Затуй, че трудно свикнах с тебе,
недоверчиво си отглеждах самота,
безмълвна коленичех до безсилие,
във дяволския свят на тишината.
Търкулнах няколко сълзи по босите пътеки,
дъжда отпратих,  безпосочно ливнал,
във твоите ръце с парченца шоколадени,
копнежно сладък дъх, от топъл слънчев изгрев.
Набъбва моя женствен свят, безпорно пеперуден,
рисувам теб с очи, със миглите си влюбени.


понеделник, 11 май 2015 г.

***

Акациите ароматно дишат,
във бухнали фантазии от цвят,
шептят молитви бели, венцелистни,
сияния в зеленото искрят.
Разнасят ветровете клади младост,
на полуздрача в млечната прохлада
и ми се иска с теб да си поплача,
облако сребристи,
с дъжда тъй пролетно мънистен.
На рамото ти да сплета уханни клонки,
във хоризонта да заключа вечността,
намерила ефирни небосклони,
в кристали от затрогваща тъга.





неделя, 10 май 2015 г.

***


Сигурно съм твоето безсъние,
остров за въздишки между две кафета,
кораб от хартиени мечти,
с перли от отсъстващи морета.

Сигурно си моя лют тютюн,
господар на сънища безцветни,
липсва ти божествен ореол
в яловата ферма от витязи.

Свикнах да си правя чудеса
песъчинки да събирам в свят без двама,
да съм сенчест залив и небе
в приказки от земетръсни зони.

Трудно е да преразказвам тебе,
гола сянка от прекрасен миг.
Буреносен вятър, цвят пожертван,
в призмата  на моята любов.





петък, 8 май 2015 г.

***

Полудява тревата на двора,
скрила в себе си будни вселени,
разлюляно по устните  вино,
накипяло от звездни гроздове.
Капки сладост във себе си, крия.
полудяла по твоите устни,
две луни от прозрачни видения,
плод поднесен на гола поляна.
Песен тиха в покоя на пазвата,
крия в своята същност плашлива,
после стягам бедра в сини обръчи,
по извивките лунни потичам.
Пясък сребърен тръпки пробужда,
захриптял под телата ни бляскави,
полунощна съм, скрита и твоя,
търся влюбено пълнолуние.
Ще полегна на твоите устни,
мое искащо диво безумие.




четвъртък, 7 май 2015 г.

***

Бушуват теореми от безличия,
там липсват доказателства
 и чувство за вина,
безличията са винаги величия,
във корен от квадратна суета.
Решението е брънка от окови,
линейно уравнение във стих,
теорията е нишка от канони,
горящи клади от чернеещи души.
Притихвам кротко, нарисувах
на пясъка потаен знак,
равнявам всичко по наклона,
на знак човешки, в тайни скрит.
И в приказката си живея,
принцеса със безброй лица,
във миша кожичка си крия,
измислените имена.
Очаквам някой Змей Горянин
 през няколко морета скрит
да ми напише теорема,
доказвайки че е щастлив!


вторник, 5 май 2015 г.

***

Как тая тишина звъни
във облаците скрита,
дъха ми пари, огън чист
лазур от пролетна забава.

Мечтите ми са океан 
зареян в синята лиричност
и съм отново" ин" и "ян", 
любовно още те обичам.

Галактики безсъници редят,
гори до ярост тишината звездна,
мелодии от вечен полумрак,
докосват влюбените устни.

Мълвя те, сбъдвам своя рай,
 ти  песен си, о мое откровение,
в такава нощ сбирам небеса,
сънувам цвят от лунни  вишни.


събота, 2 май 2015 г.

Графити за тайни думи в санаториум за луди

Преглеждам правописа,
 в тайно се прокрадвам,
дълбоко откровение
 със ситен шрифт,
привиквам с грешките,
 изписани графитно,
закупени от магазина скрит. 
И някакви триста юнака намирам,
зад ъгъла скрити в тревата,
превиват глави в тази сива реалност ,
голи сенки от свят безграфитен.
Прераждат се сякаш, по лунни от мрака,
първични мъже от компания стара,
прегръщам ги стоплящо, мижа теменужно,
забивам в плътта им пеперуди замряли.


Белязано време на нощни прозрения,
мижи безопасно във празното време,
запалвам цигара, това е опасно,
графитен дима се издига нагоре.