***

Как есента настъпва в миг,

завързана в надничащите стъпки,

забързан залез, тичинков прашец,

потънал в облак непогален...

Глухарче в сребърни пантофки,

в мъждукащия мрак се спря,

потърси есенното чудо,

насред морето, във дъжда...

Надянал дреха с ален шлейф,

премигва гларус понаперен,

към кадифеният светлик,

отправил поглед неуверен..

Ти стръкче изумруден кехлибар

със моята съдбовност се прощавай,

докосвай вълнестия стих,

във августовска жега колебливо шарен ..

***

Закичи август няколко бухнали облаци,

забули в перести кадели синьото небе,

морето заприлича на морена,

покълнала сред сиви ветрове...

Отрязък от безвремие съзирам,

потапям се в предишната мъгла,

космическа неволя преоткривам,

в басейн обагрен с лунна светлина.

***

Измислих си, че те обичам,

поисках да те сгрея след дъжда,

зарових сълзите в морето,

с надежда, че ще се спася...

Поисках да съм волна скитница,

на твоя бряг да долетя,

намислих си, че съм измислица,

орисана да броди по света...

Закичих във косите си безсмъртниче,

и пламнах в хиляди слънца,

тъй приказката заприлича на обичане,

готово да прегърне любовта...

***

Душа ти моя, кичур златен,

оранжев залез призори,

съзвездие от тъмни недомислици,

и няколко разцъфнали нивя...

Орисвам те в соленото на прилива,

да вкусиш портокалови жита,

събрали лятото от узрели вишни,

създадена да носиш красота...

Разказвай приказки от звездни сънища,

сред Персеиден водопад,

ти светлинка в калъфката на изгрева,

родена за да пръскаш доброта...

***

Усмивка катери морето,

умореното лятно море,

вълновито изплетено,

слънчево,

лекомислено случващо себе си...

Цъфнала съм сред него,

морска градина,

ароматна вълна,

изчезващ вид от червената книга

на любовта...

***

Съботата подремва мистично,

заровила устни в пясъка,

поглъща времето

скрито в задремали мидички,

търси бисери в безводието на брега...

Целувам неделите в които ме очакваш,

мокра, страстна, разпенена,

вълниста,

мистично очакваща

доволството на твоите устни...

***

Пътувам във обратната посока,

лудувам сред разрошени вълни,

разресвам белите перчеми закачливо,

във синьото на сините мечти.

Потъвам в пенестия свод на мрачината,

пулсира лятото със дивите коне,

щастливи от фаталното привличане,

на слънцето във облачно небе.

Несподеленото запалва вдъхновение,

росата ме дарява с мрачен хлад,

жужи във тъмното сълзящото мигновение,

неканен в мислите присъстваш пак ...

***

Мигове пречистени,

запълнени с мечти,

залези и изгреви,

страсти позадремали.

Тих уют във твоите очи,

съзерцават моето безвремие,

инжектирам в себе си живот,

преоткривам две жужащи многоточия..

Бих извикала " о миг поспри",

в пърхащите бездни на забравата.

***

Хайде да кацнем на ръба на морето,

да превърнем любовта си в закон,

да сме само бедра и вълнение,

навлажнени от жадната плът.

Да сме чудо във бални пантофи,

потопени в солената мощ,

да сме плаващи бели корали,

в пипалата на Млечният път...

Пирует с еротична наметка,

недомлъвка откърмила срам,

голотата ни нека разпръсква,

във безветрието пурпурен звън...

ПРЕДИ ДА МЕ ВИДИ БИНОКЪЛЪТ

Един измислен поглед на разсъмване,

навит като пружина в гравитацията на утрото,

необходени поляни в цъфнали стърнища,

ококорени във мигащите коприваци...

Не разбрах физикогеометрията скрита в окуляра,

остри струйки парят във очите ни,

земното притегляне жестоко пари,

в разграфените калейдоскопи от безмислици...

Само портокаловият вкус остава,

аранжиран с нашите желания,

капсулира времето в рапаните -мимикрии,

светещите пеперуди отразява....

паник стая

Сънувах мрачини,

сред тях усмивка,

открехнах тъмната врата,

да влезе слънчева звездичка,

от прегорялото небе...

Събудена, унесена в различното,

във топлота се потопих,

приятелски протегнах си ръчичката,

и в тоя стих се разтопих...

***

Красивото си е просто красиво,

тялото ти,

плъзгащо се мокро и солено,

тялото ми,

тръпнещо от очакване,

среднощни сме ние,

като делфините...

Смълчание...

Разбиваш се в гърдите ми,

разтапяш се в коралите

разцъфнали заради теб,

разлистени сме,

тъй пенливи,

във голото отдаване сред дюните,

в моретата,

изпили страстите и похотта,

не, не е еротика,

това е пясъчно отдаване,

когато бреговете се превръщат във море...

Ти срамежливо есенно създание,

усетил дълбините се смаляваш,

остава твоето очакване,

сред буфери, изкъпани във изгрева,

а аз...аз просто се смалявам,

във перлите на бисерните миди...

***

Мокър ли е пясъка?

След съня...

Когато те сънувам ме поглъщаш,

разсъмват устните ти на гръдта,

събуждам се и знам,

аз твой съм пристан....

Когато те сънувам ти си бряг,

ръцете ти са моето разсъмване,

блуждаят дланите ти по гръдта,

и моят глас се слива с висините...

Когато в теб се крият чудеса,

те предизвиквам изтъняла от умората,

да чувстваш моята душа,

в седефеният пясък на лагуната...

Мокър ли е пясъка?

След съня...

Недоизказана въздишката остава,

изчезва морскокрехката следа,

във устните ми, побелели от копнежите...