Как есента настъпва в миг,
завързана в надничащите стъпки,
забързан залез, тичинков прашец,
потънал в облак непогален...
Глухарче в сребърни пантофки,
в мъждукащия мрак се спря,
потърси есенното чудо,
насред морето, във дъжда...
Надянал дреха с ален шлейф,
премигва гларус понаперен,
към кадифеният светлик,
отправил поглед неуверен..
Ти стръкче изумруден кехлибар
със моята съдбовност се прощавай,
докосвай вълнестия стих,
във августовска жега колебливо шарен ..