ПРЕДИ ДА МЕ ВИДИ БИНОКЪЛЪТ

Един измислен поглед на разсъмване,

навит като пружина в гравитацията на утрото,

необходени поляни в цъфнали стърнища,

ококорени във мигащите коприваци...

Не разбрах физикогеометрията скрита в окуляра,

остри струйки парят във очите ни,

земното притегляне жестоко пари,

в разграфените калейдоскопи от безмислици...

Само портокаловият вкус остава,

аранжиран с нашите желания,

капсулира времето в рапаните -мимикрии,

светещите пеперуди отразява....