сряда, 2 август 2017 г.

паник стая

Сънувах мрачини,
сред тях усмивка,
открехнах тъмната врата,
да влезе слънчева звездичка,
от прегорялото небе...

Събудена, унесена в различното,
във топлота се потопих,
приятелски протегнах си ръчичката,
и в тоя стих се разтопих...


Няма коментари:

Публикуване на коментар