На Ерос...
***
Не ми напомняй миналите дни,
ония ветрени разтапящи милувки,
задъханите устни от любов,
в безумно краткия прошепнат миг.
Сега съм ничия, отново ожъдняла,
от твоето небе да пия лудостта,
да бъда бездиханна от обичане,
докато ярък метеор не ме взриви.
Затова си подарявам нощни спомени,
във празнотата си изчезвам и забравям,
вкусът ти, пълен с пролетни безумия,
в секундите, когато само мен обичаш...
Свенливо гали нямото мълчание,
сълзи по кестените в нечии очи,
усещам, логиката често пари,
в солта на сините вълни...
Усещам, вечерта зад парапета дреме,
унесена от юлският прибой,
часовникът от пясък проговори,
разплака облачния небосклон.
Препускат лудите коне. Ония лунните,
ужасно непотребни в своя бяг,
Събличам се, остават пеперудите,
в одежди от свенливо топъл юлски мрак...
Измислици търся,
под сенките скрити,
златиста роса по вълните,
тръпчинки от слънце,
в смокинови шепи ,
прилични на пазви девичи.
Измислям си длани,
разтапящо мъжки,
безсрамно в гърдите ми впити,
едва доловимо потръпва дъхът ,
гондола, от топли жадуващи устни...
Танцувам във теб все така нецелуната,
пулсирам - невидимо тайнство,
приливам от лято, съвсем неизмислена,
прегръщана само от синият вятър...
Две педи небе,
мокри пристани,
тишина
след откос от случайности...
Нощен вик на жребец,
две прошепнати истини,
поглед китка,
в букет своеволен.
Три морета в едно,
моите устни,
днес съм толкова,
толкова облачна...
Неподвижната същност
ехти като музика,
нищо не е такова,
каквото изглежда...
