***

 

Свенливо гали нямото мълчание,

сълзи по кестените в нечии очи,

усещам, логиката често пари,

в солта на сините вълни...

 

Усещам, вечерта зад парапета дреме,

унесена от юлският прибой,

часовникът от пясък проговори,

разплака облачния небосклон.

 

Препускат лудите коне. Ония лунните,

ужасно непотребни в своя бяг,

Събличам се, остават пеперудите,

в одежди от свенливо топъл юлски мрак...