***

В далечното селце се прилуних

да зърна тия дето са отдолу

и някак европейски проумях

как трудно си живее баба Дона..

Тя има двор обрасъл със треви

лехички две засяти със домати

един петел, не френски е..уви

и никакви мечти за Халкидики..

Проблясва пламък от запалена цигара

дали да не си порева и днес,

заключени са хората във двора

отвъд ония Европейски светове....

***

Там другаде...

валяха ветрове

пулсиращи слънца

във мокрото потъваха,

горещи бяха летни снегове

и кръгово обратното начало...

Световъртежи виеха хора,

там другаде събличах всяка мисъл

бях твоят луд кипеж...

там другаде

средполунощна страст

раздирана от мъжката ти похот..

Там другаде

от мъдрост ожаднях

и всички нощи раждаха свръхнови

дали защото всичко измечтах

на приказка аз себе си превърнах...

Микс от ветрове

Разхвърляни миражи..

Мъгливи, ниски ветрове..

Злокобен зной с дълги пречупени прешлени..

Мъртво слънце с последни червени очи..

Счупена стъклена светлина,

танцуваща върху разпятие

от забравени,

непотребни молитви...

Прокуден звън,

започнал вибрацията си в разгърдена гръд...

Метафоричен разстрел..

и площад пълен с неопределени понятия...

Танцуващи думи, пълни с безветрие..

Самотата е залепнала ръждива плесен

и нещо самотно и грозно....

И няма нито сърце,

нито очи...

Почти като гръм без трясък

огнедишащи дракони

подредени в безмислени гербове...

Пукащ огън, литнал към теб

Шест пъти завързана душа..

Има мъдрост завързана в безкрайни вечности

едно опустяло небе

няколко замислени клоуни..

Блъскам криле

в собственото си инкогнито...

Извисяването ми е закопчано с белезници...

Искам да са живи силните очи...

Сърцето и да има пулс..

Превърнах се във паднал полет,

бягство..от насъскани, грабливи птици,

от хребети със болни очертания,

от заболяло време с нокти..

Думите и бягат успоредно с мен

и ме следват тази вечер,

в някакъв измислен и затворен свят

Мислите ми свършиха,

Празното пълзи навсякъде...