***

**

Дали не си в огледалната страна,

почти на завоя...

скрит акустиката на неподвижна вечер..

Или си в шептяща чаша шампанско отвъд Рая,

а там- слънчогледови селения на утрото

избродирани върху кадифени облаци ,

бухнали мелодии в заревото на изгрева...

Или ме чакаш в ягодовите полета

закичени с червени макове полудели от обичане ...

Където и да си

присъствам в тишината на северните звезди

сребриста и далечна,

невидима орбита свита в черупката на охльов...

Пламенея все така черешова

в ореховите сенки на градината...

Там валеше твоят топъл дъжд ...

благодатен и срамежлив

като свилената въздишка на здрача...

Не казвай нищо....

нека докоснем залеза преди да разбере,

как Ада ни разделяше

спасявайки болката от присъствието,

...в което се криехме по детски откровени,

мъдри беловласници изгубили илюзиите

преди да отпътуват

в безсмислието на някакви капризно домуване...

...не казва нищо

...виж...

Зората сияе....

На Лу...

30 08 2019г

Сънят на снежинката

Безвремието съзвучие от тишини е

сътворено в многолунна нощ

когато звездите танцуват фанданго

орисани от многоточия

срити в луничките на моето лице...

Временното крие тишини в пазвите на глухарчета,

попили гроздови сокове

от недрата на нечие непокорство.

Лъчезарие струи в палитра Галактическа,

там някъде в междупланетните недоразумения,

водни кончета танцуват

в лилиеви цветилници

съвсем в усмивката на зората,

нашепвайки вълшебни сънища

в каляската на топъл, виолетов вятър...

а някъде в междуречието,

изворни кладенци струят в огнени пустини,

нощно зажъднели за ласки,

подобно оазиси с уханни гърди,

смокиново ухаещи на нежна милувка.

И как е приказно сътвореното мигновение,

в лодката от влюбеност,

прекосила пространството,

сгушила устни в целувката на слънцето,

преди да разбере, че е снежинка...