понеделник, 19 август 2019 г.

Сънят на снежинката


Безвремието съзвучие от тишини е
сътворено в многолунна нощ
когато звездите танцуват фанданго
орисани от многоточия
срити в луничките на моето лице...
Временното крие тишини в пазвите на глухарчета,
попили гроздови сокове
от недрата на нечие непокорство.
Лъчезарие струи в палитра Галактическа,
там някъде в междупланетните недоразумения,
водни кончета танцуват
в лилиеви цветилници
съвсем в усмивката на зората,
нашепвайки вълшебни сънища
в каляската на топъл, виолетов вятър...
а някъде в междуречието,
изворни кладенци струят в огнени пустини,
нощно зажъднели за ласки,
подобно оазиси с уханни гърди,
смокиново ухаещи на нежна милувка.
И как е приказно сътвореното мигновение,
в лодката от влюбеност,
прекосила пространството,
сгушила устни в целувката на слънцето,
преди да разбере, че е снежинка...



Няма коментари:

Публикуване на коментар