Дълго време самотата бе моя сянка...сега съм себе си в един
свят на нищото, всичко друго е мълчание и мигове, споделени с човека в душата
ми, в сърцето, в мислите и думите, той е подобен на мен, моето изгубено Аз, моя
свобода, мое прибежище....
Той не е във света, той е сянката от древни прераждания,
той е минало и бъдеше сплели знака на съдбовното в едно ,той е дивия прибой на
вълните в смълчаното от горестна жега дълго, дълго горещо лято...