неделя, 30 септември 2018 г.

неделя, 2 септември 2018 г.

***

Лахесис (хвърлящата жребия)

Ананке - съдбата
сънува моите стъпки
надиплила прозрачна роба
от миши кожички,
охлюв е с рогца от глигани....
Необходимост или жребии,
отговор има
изписан с непознати думи
в които ме няма...
Неизбежна мъгла над масата
две чаши и едно легло
плуващи спомени
моята дреха преди лягане...
Арт ли е любовта
безцветниче
камбанка чучулигова
ехти в кухото
и никой нищо не знае
освен аз и Господ...


петък, 31 август 2018 г.

***


ухае на море
на дива тинтява
ухае на младост..
вдъхвам те
усетила прилива...
там живее Бог
и...между вълните
разцъфтява пролет,
лятото докосва нежността
затворило очи
в унеса на лилави ветрове,
които напомнят ми
за вечност...



***

... Наклонение

Тя бе вълшебство,
морска красота
на приливна вълна
сърцето и приличаше,
усмивка с ярка чистота
жена с фантазии във мислите...

И нецелуната остана
подранила бе
животът е отчайващо различен,
две празни чаши от кафе
метафорично кацнали
във изгрева...



***

когато нежно ми е съм момиче,
косите ми са тънички моливи
рисуват волността на ветровете,
искращи пурпурни мотиви...

когато съм момиче тъй съм дивна
походката ми омагьосва пеперудите,
магията е някъде във мене
бездънна като морско синьо утро ...

когато съм момиче смуглолико
превръщам се в свирукаща надежда,
умея да целувам висините
докоснали невидимо сърцето...

оставам там, когато съм момиче...
там моето небе на теб прилича
там тишината гали върховете
усмихнати прашинки от мъниста...


***


Път към нощта в безснежие откривам,
високи небеса от айсберги пресичат
небесни висоти край приказни лагуни,
от мидени бръшляни ветрове изплели,
на световете вечни,
отворили портали заскрежен лазур,
във мътните копнежи
на клоуните скитници,
притворили клепачите на лунния зефир,
сред аромат от звуци и кинжали,
вълшебното пространство на душите,
от куполи и призми галещо притихнали,
възраждащи възторга за живот...

Море всевластно разкажи за мен,
когато глъбините ме прегърнат…



***


Възвишено :) неземно

Приливам все от пусто в празно,
по празно май не е било,
две многоточия и седем рими,
във стихо как да наглася...

Уйдурдисах някак пет шест думи
изливам в тях разтресен гняв
светът ще има да се чуди
лайняно ми е, няма как.

А после ще възпея добротата
с омайни някакви слова
брътвежа ми е свеж без думи
от ай - люлю и ах-аха ...

Поетката чрез мен говори,
не ща да предизвиквам спор,
админа няма с мен да спори,
тоз стих е годен за пожар!

Не смейте да се смейте,
ще говоря и поетично ще крещя,
във тая група има още хора
по-поетични и от ...:)... мен ..