понеделник, 13 ноември 2017 г.

Вечерности

Сезони облачно неделни,
талази паднали мъгли
обрулен ден със листи позлатени,
пастели, нарисували вълни...

Два къса хляб.Тръпчиво вино.
Ключалки на отворени врати,
пропуснатите мигове едва ли,
ще може времето да пререди.

Лилави пътища съзвездия чертаят,
там моя свят е подреден,
от скучни думи чучури не текват,
но знам, не ставам за поет...


***

Ще бъда ли със теб,
в уханното сено?
Ще плиска ли дъждът над нас?
Ще спира ли дъхът ми...
Ще има ли жребец развихрен,
зовящ безкрая,
щурец в треви развени,
ураган.....
Ще има ли и мълния
и гръм последен?!
Ще има ли?
мечтая...
Толкова е просто,
че има теб
и всичко оживява
и топлите ти длани
и дъхът ти
отблясъка на нежност
и моята любов...

Не искам нищо друго!



неделя, 5 ноември 2017 г.

***

Опияняваш ме
о скитащо видение,
във пагубни селения
от диви нощи,
във цветове наситени,
бургунско вино,
на призрачните светове
отнесения вятър.
В любовна нощ нанизана
на кръстопъти,
незнайни брегове отново търся,
попива тялото ми сладостта
отпуснато във твоите обятия,
миражите са някъде отвътре,
а ти, ти сякаш си направен от вълните...
Опияняваш ме,
о дивна моя младост,
възторжена и многоока,
пиадестал в подножието на бреговете,
там, дето стенат приливните песни...




петък, 3 ноември 2017 г.

***

Душата ми потърси изкупление
в дълбокото море от изгорели истини.
Усещам обич скрита в мислите,
във хаос от съмнения обзети...

Прегръщам окъснели звездопади,
и вдъхвам розови измислици,
лисиците навярно са родени,
да търсят сред полята малки принцове.

Пороите нахлуват с вкус на вятър,
нехайно търся шапка - невидимка,
нахлупвам я преди разсъмване,
докато се превърна във прозрачност..


понеделник, 30 октомври 2017 г.

***

Песен на песните 2:15

Хванете ни лисиците,
Малките лисици, които погубват лозята;
Защото лозята ни цъфтят.

Лунатични мои
превъплъщения,
несбъднато целунали,
покрийте моите илюзии,
в деня на есенното равноденствие,
предвкусвам необяздени мъже,
притихнали във своята стихийност,
посоката е адово море,
край недомисления кей на чувствата.
Задъхвам се в червената луна
порочността не ми е чужда,
въздъхвам , пак мозайка ще редя,
замлъкнала във самота ненужна..
Рисуваш по лицето ми звезди,
целувки дъхави със вкус на вино,
оставам крехка, толкова лъжи,
потопена във тях замръзвам...
Разказвайки мълча, ранени чувства,
не може вечно да боли,
взривена от пулсиращи целувки,
сред монотонни тишини...
Неизговореното
споделих със лисиците,
в нощта на черните води,
намерих ги в лозята,
насред главините,
сред гроздове тежки,
в кехлибарен сок
намират утешения човешки,
простили и вина и грях...



***

Събирай шарени дъги
загледан в тишината празна,
когато замълчиш поспри,
не разпилявай светлите ми чувства,
постой до мен,
разливам любовта,
във цветни думи с вкус на вишня,
докоснеш ли ме,
ще заспя, гореща като черна дупка.
Смутиш ли се, ще ти простя,
Безумие е другото ми име,
от обич ще отключа Вечността,
в лилавото съзвучие от устни...


вторник, 17 октомври 2017 г.

Наслоение

Грамада дишащи измислици,
затоплят светлини от сенки,
мушкато във перцето,
крило на свинкс,
въздишки крехки,
стари дрешки,
от летопис във летопис
непоправимо точни,
умислено странствуващи
от залеза към изгрева,
във чудна безпосочност,
като извивки в бухналите дюни,
от топли ветрове люляни
в прегърнатите морски джунгли...
Клоун изумен съм,
в театър от абсурди
оплели паяжина в тъмният паваж
през тропащи копита на мустанги.
Савана ли съм станала,
или отново съм дъга,
такава шарена измислица,
играеща на сляпа баба със съдбата,
или на мен се паднаха капризните коне,
подскачащи на нишка от конопена коприва?
И както ми е приказно си мисля пак за теб,
непоносимо потопена в плазма алогична.
Вълшебни гласове ли търся,
увиснала в секундомера на тоя стих,
неподатлив за мисълта
или пак търся в детството следа,
докосвайки мънистените кестени на двора.
Грамада от предчувствия
в копринените пазви на съня,
от който бягам...
Допиши останалото няма сянко,
въздишките са водни кончета,
корабни субстанции материя,
надмогнали прераждането
стандартно пренаредили
опиянението,
препускащи копита,
крилати антиподи на онова,
което не е...
А утре, ще има ли утре,
след днес?..