четвъртък, 11 април 2019 г.

***


"Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд."

Салвадор Дали

***

Дали да бъдеш
или не..

съвсем по Салватор Дали
открива Хамлет пак въпроса
да бъдеш не съвсем...
Дали ..
Едни такива времена
в побъркан свят превзел ума ни,
дали е смях да си Дали ,
затуй на Шекспир се прави..

Отричай и обогатявай фейса
отракан истукан бъди
отвъд дървета е шанса
във Хемингуей се прероди..

Сънувай нощем три пегаса
отпий отвара от пелин
един единствен ти е шанса
Дали да си пак същия..

Дали :)

кога няма какво да правя, правя нещо :)




сряда, 10 април 2019 г.

***


В ония дълги часове,
нанизани на хурката на времето
преда си нишка - паяжина от свила
в дъждовен ореол на тъмно скрита...

Преде живота,
изтъкава съдбовно беловлас акорд
и нишките със благост оцветява
в къделята на нечия любов...

Далечни ленени мъгли
в брега на спомена оплитат сенки
отново закопняло за любов
сърцето ми в коралово море клокочи...

Във стаята ми-светове
със стъклописи от молитвени копнежи...
сред спомените-ветрове,
ъглите тук безброй са.. и все криви...



***


Осъмвам пак без теб,
часът е пиков,
със пролетни минути 
обкръжен,
въздушен някак,
преоткриващ секундите
който са без пет...

Отпивам дажбата със глътка ожъдняла,
кафето пак е три в едно,
пенливо като сипкава надежда,
със сладост от тангентата без пет...

Мижа с прикрито недоволство,
зъбато ми е, няма как -
и търся дневното вълшебство
във чашата с кафе от зейнал мрак...





сряда, 27 март 2019 г.

***


Дъждовничета.
Нощта
морско синя е...



***


както си плувах
с рибки общувах
синьо нашествие
в мисли летящи...

пролет напъпила
шета по клоните
морското в мен
гони вятърни спомени .. :)



***


Разрошени облаци,
устни игриви
събличат полудялото небе,
във пролетния ритъм уловили
светулки от незнайни светове...

Потръпвам съживена от възторга,
обличам макове
наместо ветрове
и скитам в люлякова изнемога
край оживялото след зимата море...

Във полета на пролетния ирис
сред храма на зелените простори
превръщам сивата безбрежност
във цветно мое битие...




сряда, 13 февруари 2019 г.

***

 Нищо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света...

Уилям Сароян

Магията във хаоса се крие
единствен в нямото си откровение,
виновно на облаци кацват мечтите,
във буйни реки от съдбовна греховност...

Сред тях оцелявам
потънала в цветното,
а ехото шепне моето име...

Там някъде планини се синеят,
морето е люляк в рапани от сняг,
брилянтно разлистват се пясъчни думи,
привличат вселени от ябълков цвят...

Във тоя спектакъл се крият безумства,
една орхидея уханно ръми,
а дивите нощи са в моите устни,
мълчание капещо в зимния скреж...

Как тихо е шумното мое безгрижие,
прегръщам те топла лилава вълна,
потъвам във себе си призрачно южна,
пулсира сърцето в измамна нега...