сряда, 16 август 2017 г.

***

Измислих си, че те обичам,
поисках да те сгрея след дъжда,
зарових сълзите в морето,
с надежда, че ще се спася...

Поисках да съм волна скитница,
на твоя бряг да долетя,
намислих си, че съм измислица,
орисана да броди по света...

Закичих във косите си безсмъртниче,
и пламнах в хиляди слънца,
тъй приказката заприлича на обичане,
готово да прегърне любовта...


неделя, 13 август 2017 г.

***

Душа ти моя, кичур златен,
оранжев залез призори,
съзвездие от тъмни недомислици,
и няколко разцъфнали нивя...

Орисвам те в соленото на прилива,
да вкусиш портокалови жита,
събрали лятото от узрели вишни,
създадена да носиш красота...

Разказвай приказки от звездни сънища,
сред Персеиден водопад,
ти светлинка в калъфката на изгрева,
родена за да пръскаш доброта...




петък, 11 август 2017 г.

***

Усмивка катери морето,
умореното лятно море,
вълновито изплетено,
слънчево,
лекомислено случващо себе си...

Цъфнала съм сред него,
морска градина,
ароматна вълна,
изчезващ вид от червената книга
на любовта...


събота, 5 август 2017 г.

***

Съботата подремва мистично,
заровила устни в пясъка,
поглъща времето
скрито в задремали мидички,
търси бисери в безводието на брега...

Целувам неделите в които ме очакваш,
мокра, страстна, разпенена,
вълниста,
мистично очакваща
доволството на твоите устни...


петък, 4 август 2017 г.

***


Пътувам във обратната посока,
лудувам сред разрошени вълни,
разресвам белите перчеми закачливо,
във синьото на сините мечти.

Потъвам в пенестия свод на мрачината,
пулсира лятото със дивите коне,
щастливи от фаталното привличане,
на слънцето във облачно небе.

Несподеленото запалва вдъхновение,
росата ме дарява с мрачен хлад,
жужи във тъмното сълзящото мигновение,
неканен в мислите присъстваш пак ...


***

Мигове пречистени,
запълнени с мечти,
залези и изгреви,
страсти позадремали.

Тих уют във твоите очи,
съзерцават моето безвремие,
инжектирам в себе си живот,
преоткривам две жужащи многоточия..

Бих извикала " о миг поспри",
в пърхащите бездни на забравата.


сряда, 2 август 2017 г.

***

Хайде да кацнем на ръба на морето,
да превърнем любовта си в закон,
да сме само бедра и вълнение,
навлажнени от жадната плът.

Да сме чудо във бални пантофи,
потопени в солената мощ,
да сме плаващи бели корали,
в пипалата на Млечният път...

Пирует с еротична наметка,
недомлъвка откърмила срам,
голотата ни нека разпръсква,
във безветрието пурпурен звън...