петък, 13 април 2018 г.

***


пътеки,
проходили в много тихи мисли
въздушно бели секунди
в пролетно подредено безветрие...
и моята ранобудост -
несъбудена
оголяла от толкова
празни думи
приличащи на дъжд,
в ефирния шепот от цъфнали пъпки,
търкулнати шепотници в път
без посока
завихрен от многоточията
на толкова галопиращи безмислици
в лавандуловия поток на времето,
което не ни принадлежи...
пътеки без път
безпосочно поели към дивото,
реещо се на хоризонта...
отекват там последните
писъци на мълчанието,
крещящи от болка...
пътеките...
проходили в много тихи мисли...



вторник, 10 април 2018 г.

***


Какво е да почувстваш тишината
в блясъка на няколко отминали живота...
Надипляш ъглите на стая
потънала в мълчание,
очакваш облака да сипе
някакви прозрачно обли думи
усетили лекокрили ангелски напеви,
в присъствието на много рехав сън
погълнал вибрациите на мисълта...
Мечтаеш ...стъклопис е
звездното небе с капчуковата луна,
улиците привличат отраженията
на угаснали очи...
И ти си иска да си мъгла
в окото на вселената,
глътка космическа чистота да отпиеш,
преди да заспиш
в полунощието на нищото
очаквайки...възнесение...



***

нощи - безсъници..
услужливо постлали халат
в кехлибара на морето,
нощи пълни с въздишки
отвъд синкавите мъгли
в окото на перфектната буря...
нощи -утеха..
сънища заключени в миден обков
следи от звездопади
в постеля от глухарчета -
хиляди лилави звуци лунност
пълни с одвъдни измислици
дошли ми на помощ...

напоявам дъжда с отдаденост,
някъде там,
преди здрача да погълне светлината
за да я оплоди...


***

Светлинни години
в сключени длани,
молитва без звук
затопля и гали,
измисля си думи
такива беззвучни
облича в сияния
облаци дишащи..
Плисва в очите
цветни балони...

И никой
нищо не разбира
Освен детето
И Господ



Светлици




Докосвам лъчезание. Тихо отвън, отвътре топло.
Няма сънища. Действително е.
Дарина се взря в тъмнината. Миришеше на спомени. На лагуни и разпятия.
Не болеше, само звездопадите утихнали мълчаха.
Нощите потънаха в сумрака на отминалите дни.
Новолунието нашепваше отдаденост.
Обгърна малкото телце на детето и се усмихна.
Някъде далеч, една галактика записа името на нейния син.
Озарен.
Дарина се усмихна, Тишината доби ново измерение.
На сбъднатост.
После се сля с вълните, меко като щастие, в което потапяш себе си.
Почувства се единствена. В светлия лъч на неумиращото.
Там, където пътеките излъчваха сияние, потопени в стъпките на бъдещето.



***


черно бял елемент
като филмова лента

пъстра багра без фон от матрицата

беше страст и тревога като съдния ден
оправдал от любов страховете ни

думи в ехото скрили мълчанието
съкровено причастие в стих

ветрове изпреварили дните ни
три сълзи в чаша с лунно кафе...



***


Морето ми.
Океан е...
Прилича на мен.
Тюркоазено
Вълшебно
Влюбено....
Бурно.
Отдадено....
Бяла мида
седеф
мокър вятър
яхнал думите
затворени
две по две
в капките
на моето
присъствие...