понеделник, 19 август 2019 г.

Сънят на снежинката


Безвремието съзвучие от тишини е
сътворено в многолунна нощ
когато звездите танцуват фанданго
орисани от многоточия
срити в луничките на моето лице...
Временното крие тишини в пазвите на глухарчета,
попили гроздови сокове
от недрата на нечие непокорство.
Лъчезарие струи в палитра Галактическа,
там някъде в междупланетните недоразумения,
водни кончета танцуват
в лилиеви цветилници
съвсем в усмивката на зората,
нашепвайки вълшебни сънища
в каляската на топъл, виолетов вятър...
а някъде в междуречието,
изворни кладенци струят в огнени пустини,
нощно зажъднели за ласки,
подобно оазиси с уханни гърди,
смокиново ухаещи на нежна милувка.
И как е приказно сътвореното мигновение,
в лодката от влюбеност,
прекосила пространството,
сгушила устни в целувката на слънцето,
преди да разбере, че е снежинка...



петък, 7 юни 2019 г.

***


В далечното селце се прилуних
да зърна тия дето са отдолу
и някак европейски проумях
как трудно си живее баба Дона..

Тя има двор обрасъл със треви
лехички две засяти със домати
един петел, не френски е..уви
и никакви мечти за Халкидики..

Проблясва пламък от запалена цигара
дали да не си порева и днес,
заключени са хората във двора
отвъд ония Европейски светове....



***


Там другаде...
валяха ветрове
пулсиращи слънца
във мокрото потъваха,
горещи бяха летни снегове
и кръгово обратното начало...
Световъртежи виеха хора,
там другаде събличах всяка мисъл
бях твоят луд кипеж...
там другаде
средполунощна страст
раздирана от мъжката ти похот..
Там другаде
от мъдрост ожаднях
и всички нощи раждаха свръхнови
дали защото всичко измечтах
на приказка аз себе си превърнах...



Микс от ветрове





Разхвърляни миражи..
Мъгливи, ниски ветрове..
Злокобен зной с дълги пречупени прешлени..
Мъртво слънце с последни червени очи..
Счупена стъклена светлина,
танцуваща върху разпятие
от забравени,
непотребни молитви...
Прокуден звън,
започнал вибрацията си в разгърдена гръд...
Метафоричен разстрел..
и площад пълен с неопределени понятия...
Танцуващи думи, пълни с безветрие..
Самотата е залепнала ръждива плесен
и нещо самотно и грозно....
И няма нито сърце,
нито очи...
Почти като гръм без трясък
огнедишащи дракони
подредени в безмислени гербове...
Пукащ огън, литнал към теб
Шест пъти завързана душа..
Има мъдрост завързана в безкрайни вечности
едно опустяло небе
няколко замислени клоуни..
Блъскам криле
в собственото си инкогнито...
Извисяването ми е закопчано с белезници...
Искам да са живи силните очи...
Сърцето и да има пулс..
Превърнах се във паднал полет,
бягство..от насъскани, грабливи птици,
от хребети със болни очертания,
от заболяло време с нокти..
Думите и бягат успоредно с мен
и ме следват тази вечер,
в някакъв измислен и затворен свят
Мислите ми свършиха,
Празното пълзи навсякъде...



неделя, 12 май 2019 г.

Девичи напеви


Над хоризонта
залезът се стича
там въздухът шепти легенди
щастливо ми е да обичам
усмивка сред тревите свети...

И ставам още по прекрасна
седеф със образ на кокиче
от пръстите ми капе вятър
зеленоок като момиче...

Над хоризонта маковете греят
орисниците коленичат,
две длани обич в шепа вечност
невидими на слънцето се вричат...



четвъртък, 11 април 2019 г.

***


"Има само една разлика между мен и лудия човек. Лудият мисли, че е добре, а аз знам, че съм луд."

Салвадор Дали

***

Дали да бъдеш
или не..

съвсем по Салватор Дали
открива Хамлет пак въпроса
да бъдеш не съвсем...
Дали ..
Едни такива времена
в побъркан свят превзел ума ни,
дали е смях да си Дали ,
затуй на Шекспир се прави..

Отричай и обогатявай фейса
отракан истукан бъди
отвъд дървета е шанса
във Хемингуей се прероди..

Сънувай нощем три пегаса
отпий отвара от пелин
един единствен ти е шанса
Дали да си пак същия..

Дали :)

кога няма какво да правя, правя нещо :)




сряда, 10 април 2019 г.

***


В ония дълги часове,
нанизани на хурката на времето
преда си нишка - паяжина от свила
в дъждовен ореол на тъмно скрита...

Преде живота,
изтъкава съдбовно беловлас акорд
и нишките със благост оцветява
в къделята на нечия любов...

Далечни ленени мъгли
в брега на спомена оплитат сенки
отново закопняло за любов
сърцето ми в коралово море клокочи...

Във стаята ми-светове
със стъклописи от молитвени копнежи...
сред спомените-ветрове,
ъглите тук безброй са.. и все криви...