вторник, 27 юни 2017 г.

***

Звуци,
покрити с миди тишини,
безкрайно непотребни думи,
солени забрави,
мълчание в бълбукащите извори..


Пицикато без пица

Нощни птици
във нова измислица,
натъкмени пернато в лилаво,
жълти гущери вместо светулки,
нова приказка,
звездна камбана...

Три метличини,
стръкче иглика,
кукуряк във добавка,
гърне,
чаша вино от изби въздишащи,
със които е пълно в нощта...

Ще е винено искрено, влюбено,
ще съм ден в полумрака от сън,
тишината ще диша орисана,
в разноцветен магически звън...



Две безмълвия скрити на двора,
под асмата със дъх на бадеми,
във гирлянди от оникси цъфнали,
пицикато в шушулка от семе..


От значение за резонаторната способност са жилките на дървото, ето защо горната ... на струната с пръсти, както при китарата, се нарича „пицикато“

***

зеленооки приливи,
разсеяни фантазии на лятото,
дълго вятърът разказва за мен...

***

Как във сън те превръщам
мое нежно ухание
скрито мокро в ръба на вълните...

***

Навярно само ти си в моя свят,
повярвал в приказни вълшебства,
от грешките ми преродил мечта,
в прозореца на моята вселена.

Навярно любовта така реши,
в кръжило сътворила свят за двама,
дописват устните разпенени вълни,
докоснали цветчета от дъгата...


***

Хиляди истории разказани на глас,
под старата черница,
там капчици роса очакващо трептят,
под паяжина над смълчани листи...

Пулсира вечерта ранена от тъга,
в удавения залез спомен търси,
виолетов здрач прегръща кадифена синева,
почувствала любовен стон по жадни устни...




сряда, 21 юни 2017 г.

***

Привечер откривам пристан,
прозрачен бряг, за който съм мечтала,
морето тюркоазено въздиша,
погалило душата зажадняла...

Там залеза шепти като разсъмване,
облича ме със синкави мечтания,
запомнил устните обкичени с бръшляни,
целунал залива на пеперудите...


Приказка по мръкнало

Ухая на присъствие,
рапаните внезапно оживяха,
разказват за невинно съпричастие,
в предверията на пясъчните заливи...

Там самотата е като огромна сянка,
световъртеж целува жълтата акация,
очите осветяват полумрака,
почувствал безпределността
на тишината...


Фрагменти

Неделя,
няколко стръка коприва,
живописно пано на фасадата,
арт компания в градината
на моето недоволство...


@

...транс след сезонните дихания,
признания в които те откривам,
разплакан дъжд сбран в капки от кристали,
целунал прецъфтяла юлска ръж...

@

лято...
неотдавна бе зима.....
сняг вали...
спомням си есента...