вторник, 19 септември 2017 г.

***

Обичам да слушам водата,
не е като 500 милиона звънчета,
потайна е,
разказва притчи за удавници,
притегля капките роса на изгрева,
росни кладенци извират от бездни,
вливат се във мен,
протичат,
ограбват плодоносната почва,
превръщат стъпките в пясък,
наноси влачат,
причестена усмирявам себе си,
искам да изпия до край
небесните очи,
за да се превърна в русалка...


Вечерна капела с Микеланджело

Дали незнайното е знайно,
невидимото в тайните се крие,
необяснимото се обяснява,
в неуловимо тъмни рими...

Приличам на рисуван акварел,
на нощна струя есенна фантазия,
летя към скитащи зари,
очаквайки необяснимо чудо...

Шептя в опаловият храм,
опитомила две лисици,
една за мен, една за теб,
затворени във сиви миди...

Танцуваща потъвам в мрака,
раздумвам пясъчни коали,
приличам на абориген,
превърнал се в Микеланджело...


петък, 15 септември 2017 г.

***

Потапяне в мрака,
пайети празнуват,
възкресение
нямам бряг...
корали плуват в очите...
твоята музика тихо шепти...


***

Не, няма да играем,
ще се сражаваме,
в тъмното,
с устни,
докосване,
унищожително
търсещи
наслада...


сряда, 13 септември 2017 г.

***

До седем се научих да броя,
седмицата направи ме небесна,
затуй до днес пребродих вечността,
в която се живее безконечно...

Родена от последен вой на три планети,
със явен признак на живот,
разковниче потърсих в битието,
на тих басейн, във който..почернях...


стих сътворен в момент
 на поетично неравновесие...


***

Не ме смразявай, аз съм лято
магическо видение във свят трифазен,
съпротивление от мимолетни страсти,
присъствие, наелектризирано от гибели опасни...

Не ми възпявай електрическото тяло,
нито симетрията между две бедра,
възпявай електричните светулки,
във волтова дъга събрали любовта...

Геометричното доказвай с уравнение,
измервай ме с пергели от целувки,
дори написах днес стихотворение,
възпявайки магичното в дъжда...:)


Алпийска изповед

Там няма язовир,
нито поточе,
вълшебен извор не клокочи,
насред алпийските сокаци,
басейно ме споходи здрача.

Потърсих с поглед тоалетна,
светкавица внезапно светна,
тиролски изглед с цвят зелен,
но без джуджета и елен.
Водата синкаво небесна,
за тялото ми най-чудесна,
в басейн алпийски с цвят любим,
като брилянтен балдахин.
Ще си поръчам метакса,
а после вино от Кордова,
ще си доказвам теорема,
че във Европа съм родена...