***

 

Две педи небе,

мокри пристани,

тишина

след откос от случайности...

Нощен вик на жребец,

две прошепнати истини,

поглед китка,

в букет своеволен.

Три морета в едно,

моите устни,

днес съм толкова,

толкова облачна...

Неподвижната същност

ехти като музика,

нищо не е такова,

каквото изглежда...